Истинската причина за самосаботажа

Знаеш ли коя е истинската причина, поради която хората се саботират? Почти никой не говори за нея, а тя е ключът към успеха!

Сигурно си чувал за всякакви причини, които водят до самосаботажа и вечното отлагане.

Това са: страха от провал, страха от успех, страха да станеш видим, мързела и липсата на дисциплина, липсата на увереност, липсата на знания и възможности.

Всички тези причини са вярни и валидни. Част от тези причини, или комбинация от тях може да са в основите на невидимия препъни-камък, който спира прогреса ти. Това са дълбоки, в голяма степен неосъзнати страхове, забрани и преди всичко – дълбоко вкоренени вярвания, които дирижират чувствата и решенията ти.

Но има нещо още по-дълбоко. Нещо, за което почти никой не говори.

А именно:

Подсъзнанието ти никога няма да ти позволи да станеш човек, който противоречи на идентичността, която носиш в себе си.

Когато съзнанието и подсъзнанието се сблъскат в конфликт – печели подсъзнанието. Винаги. Защото то е програмирано да ни пази живи, а не щастливи. За него всяка промяна е потенциална опасност.

И когато подсъзнанието пази система от правила, които трябва да предотвратяват опасности, тогава всяко съзнателно усилие за промяна, което противоречи на тези правила, няма да бъде допуснато.

Например:
Представи си, че дълбоко в себе си носиш вярването: „Аз не съм качествен човек. Нито аз, нито семейството ми сме достойни.“
И въпреки това се стремиш към знание, свобода, уважение, финансова стабилност. Постигаш успехи, но после спираш, губиш мотивация, не си последователен, съмняваш се в себе си. Защо?
Защото се опитваш да живееш идентичност, която подсъзнанието смята за забранена, опасна, несъвместима с „кой си“. И дълбоко в теб започва борба – между този, който искаш да бъдеш, и този, който вярваш, че ти е позволено да бъдеш.

Защо това се усеща като заплаха?

Причините могат да бъдат различни, но най-често са:

• Лоялност към рода. Подсъзнателно ние сме лоялни към рода ни. Ако в него хората са страдали с поколения, бедни, необразовани, потискани от живота, няма как ние внезапно да избуим в богатство и успех, радост и лекота. Подсъзнанието усеща успеха като заплаха за принадлежността ти към рода. А за психиката – да бъдеш отхвърлен от рода означава не просто болка, а екзистенциална заплаха – на живот и смърт.
• Ние просто не сме този човек, в който искаме да се превърнем. „Fake it until you make it“ е принцип, който работи само повърхностно или до определен лимит. Тук се активират всички описани горе страхове – нямаме сили, нямаме знания, успехът не е безопасен. Синдромът на измамника също сработва тук: всички ще разберат, че не сме този човек за който се представяме. Алармата за опасност се включва.
• Има пропаст между това да се превърнем в тази нова блестяща идентичност и това къде се намираме в момента. Просто няма мост, който да свърже двете точки. Непознато е, неизвестно е, респективно – опасно. Инстинктът спира движението напред.

В зависимост от личната история и индивидуалността, сценарият може да е различен – всеки човек е отделна Вселена. Принципите обаче са ясни – когато идентичността, програмирана в подсъзнанието, е в конфликт с идентичността, към която се стремим, прогресът спира, или е направо невъзможен.

Ето защо повърхностните методи като писане на желания, планиране и целеполагане не помагат особено много.  Или в най-добрия случай помагат временно, докато не се сблъскаш отново с невидима преграда. Не е като да не знаеш какво трябва да направиш, нито какви са негативите, ако не го направиш. Знаеш всичко. Но нещо в теб просто не иска да го направи. Тези методи просто не адресират истинската причина за самосаботажа.

Как можеш да си сигурен, че наистина се самосаботираш, а не си просто уморен или разколебан?
Ако правиш някои, или всички от тези неща:

• постоянно отлагаш важните действия
• заемаш се с дребни задачи, които те изморяват, но не движат към целта
• започваш, но не довършваш
• следваш план, но го изоставяш скоро след това
• правиш хаотични, непоследователни действия
• чакаш „вдъхновение“, а то рядко идва
• убеждаваш се, че днес имаш нужда от почивка… и после става още по-трудно
• отлагаш за следващата седмица – но тогава пак нямаш сили, само повече вина

Всичко това, добре знам това от собствен опит, води до порочен кръг на разочарование от себе си, самобичуване, срам, самообвинения колко си несериозен и неспособен, обещания „да се стегнеш“. Отново и отново.

Има ли изход от всичко това?

Има, разбира се. Просто не по начина, по който си мислиш. Опитите да се стегнеш, да се надъхаш и с рационални усилия да се накараш да действаш, приличат на опитите на муха да излезе през затворен прозорец.

Просто трябва да отворим прозореца: да премахнем невидимата преграда.

Не можеш да излъжеш подсъзнанието ти да иска да поддържа последователни действия към цел, с която е в конфликт. Просто подсъзнанието трябва да започне да вижда тази цел като позволена, безопасна и вярна.
За да стане това, записът „КОЙ СЪМ АЗ“ в подсъзнанието трябва да е подравнен с целта ти.
Идентичността ти да започне да отговаря на тази цел.

За да се случи това, трябва да извървиш път на откровена среща със себе си и всички значими моменти от ранното ти детство до сега, които са „нарисували“ идентичността, която си възприел за себе си. В дълбоко преживелищно състояние на съзнанието да намериш всички значими моменти, в които родители, роднини, учители и други авторитети са те моделирали като парче пластелин. Там може да срещнеш много отричане, срам, унижение, отхвърляне – болезнено е. Обаче, веднъж щом се срещнеш с тези потиснати болезнени съдържания и ги освободиш, чувството на облекчение и освобождение е гигантско.

Вярванията, които си придобил в онези моменти, започват да се разклащат и да се подменят с нови, положителни, укрепващи ценността ти. Новата ти, бляскава, ценна идентичност започва да се формира и тя укрепва с всяка следваща изцелителна среща с миналото.

Точно това правим с методите ТЕС и Пренареждане на Матрицата.  Дали ще приложиш принципите, които си усвоил от книгата ми „Изцели живота си с ТЕС и Пренареждане на Матрицата“ или ползваш някое от онлайн обученията за самопомощ – просто направи нещо! Направи стъпка към себе си.

Можеш да пренебрегнеш парещото чувство под лъжичката, което ти казва „Всичко това резонира силно, трябва да направя нещо!“ Да отложиш отново, за да стане още по-трудно след време.
Или пък можеш да последваш това чувство и да направиш крачка в посока на промяна. Бъдещото ти Аз ще ти бъде благодарно.

Знам колко трудно може да бъде. Минавала съм не веднъж по този трънлив път на съмнение и отлагане. И ти гарантирам – чувството на сила и свобода след като си освободил товара е божествено!

Не те каня да се „стегнеш“. Каня те да си позволиш да издишаш. Да отвориш прозореца, вместо отново да се блъскаш в стъклото.

С вяра и любов,
Марти Иванова