Нов поглед към лечението на депресията

Дали депресията наистина се причинява от „химичен дисбаланс“?

Ново мащабно изследване казва: не.

Комплексен обзор, ръководен от изследователи от University College London (UCL), установява, че няма солидни научни доказателства, че депресията се причинява от ниски нива на серотонин или намалена серотонинова активност — теория, за която дълго време се е смятало, че стои в основата на употребата на често предписваните антидепресанти.

Публикувано в списание Molecular Psychiatry, това обзорно изследване обхваща десетилетия проучвания от различни области. Резултатите поставят под съмнение широко приетата теория за „химичния дисбаланс“, която е в основата на популярните антидепресанти като СИОЗС (селективни инхибитори на обратното захващане на серотонин).

🔬 Докато се смята, че СИОЗС „коригират“ дефицита на серотонин, този преглед предполага, че такъв дефицит може въобще да не съществува. Тревожно е, че някои данни дори сочат, че тези лекарства могат да намаляват серотонина с течение на времето.

🧠 Изследователите предупреждават, че до 90% от обществото вярва в тази вече поставена под въпрос теория – което потенциално може да обезкуражи надеждата за възстановяване и да ограничи прилагането на нефармакологични подходи като психотерапия, промени в начина на живот и социална подкрепа.
Авторите призовават за промяна в подхода към психичното здраве: да се постави по-голям акцент върху житейските стресови фактори, травмите и социално-екологичните обстоятелства, а по-малък – върху недоказани биологични обяснения.

📚 Източник:
Moncrieff, J., Cooper, R. E., Stockmann, T., Amendola, S., Hengartner, M. P., & Horowitz, M. A. (2022). The serotonin theory of depression: A systematic umbrella review of the evidence. Molecular Psychiatry.

––––––––––––––––––––––––––––––

Коментар на психолога: Винаги съм казвала, че антидепресантите не лекуват. Те просто потискат (евентуално успешно, ако се „уцелят“ правилните за случая хапчета) симптоматиката, като дърпат изкуствено био-химични лостчета. Те не могат обаче чрез външно механично въздействие да въздействат върху първопричината биологията да реагира по начин, който води до хормонални, неврологични и други телесни изменения, които от своя страна влияят върху тонуса, жизнеността, настроението, поведението, общото психично и физическо състояние.

С по-прости думи: Няма как вълшебно хапче да спре чувството на болка, самота и безпомощност след загубата на родител, който е бил опора, стълб на сигурност в живота. (например).
Механичният натиск върху невротрансмитерите не може да зададе ново значение на случилото се. Единствено дълбинната, преживелищна психотерапия може да промени възприятието, да донесе озарение, нов смисъл, олекване, отпускане. След промяна в перцепцията, мозъкът може да промени програмата по която действа и създава биохимична среда към която тялото се адаптира.
Хапчетата могат в добрия случай да противодействат на последствията от „програмата“, която психиката изпълнява, но не могат да я спрат, или променят.