Единственият човек, който никога не греши, е този, който не прави нищо
Тази история с неизвестен автор може да ни окуражи, вдъхнови и да намести представите ни за невъзможното съвършенство, в което понякога залитаме.
Веднъж Алберт Айнщайн написал на учебната дъска следните задачи:
9 x 1 = 9
9 x 2 = 18
9 x 3 = 27
9 x 4 = 36
9 x 5 = 45
9 x 6 = 54
9 x 7 = 63
9 x 8 = 72
9 x 9 = 81
9 x 10 = 91
Внезапно, класната стая била обзета от кикот, шум и хаос, защото Айнщайн направил грешка. Очевидно правилният отговор на задачата 9х10, не бил 91. Всички студенти се разсмяли и започнали да подмятат шеги.
Айнщайн изчакал шума да утихне и казал:
“Въпреки факта, че аз реших девет задачи вярно, никой не ме поздрави. Обаче направих една грешка и всички започнаха да се смеят. Това показва, че дори ако човек е успешен, обществото ще забележи и най-малката му грешка. Така че – не позволявайте на критицизма на другите хора да разрушава мечтите ви. Единственият човек, който никога не греши, е този, който не прави нищо”
Не отдавайте толкова голяма важност на критиките и присмеха, които другите хора си позволяват към вас. Те в повечето случаи нямат нищо общо с вашите умения и стойност като личност и професионалист. Имат общо с критикуващите и присмиващите се, и с тяхната неувереност, и болезнена нужда да принизят някой друг, за да изпъкнат те. Това не е вашият филм. Не се занимавайте с него.
Позволете си да правите грешки. Приемете факта, че със сигурност ще правите грешки. Ще падате, ще грешите, ще опитвате отново. Само така ще можете да се научите и да напреднете.
Можете да видите този принцип навсякъде в живота, и в различни възрастови групи.
Преди месеци, малката ми дъщеря ми разказа случка от детската градина, която я разстроила. Упражнявала се да върти обръч на ръката си, и той паднал. Едно от дечицата започнало да се смее и да я подиграва, че изпуснала обръча. Дъщеря ми ѝ предложила “Хайде, завърти го ти тогава този обръч, щом можеш по-добре”. Другото момиченце се дръпнало и казало “А, не, аз не мога да въртя обръч”.
Преди дни отново същото момиченце започнало да се смее, защото дъщеря ми паднала, докато тича. А то самото седяло неподвижно на пейката. За жестокостта и стоящата отдолу безпомощност на подиграващите се, ще отворим друга и отделна тема… Но сега, нека извлечем този извод: Единствената безопасна зона, където няма как да направиш грешка, е да не правиш нищо. Там в това нищо няма развитие, няма научаване, но няма и опасност да сгрешиш.
Ако избереш да го живееш този живот обаче, да участваш активно в него, да учиш, да растеш и да се развиваш – ще правиш грешки. И това е ОК. Не позволявай на другите и техните критики и подигравки, идващи от безопасността на нищото, да те обезкуражат. Разпери крилата си и върви напред. И ако паднеш – ще станеш и ще продължиш по-силен, по-умел, по-смел и опитен.
С любов,
Марти
