Да живееш с нарцисист – разпознаване на знаците и оцеляване

Нарцистичното личностно разстройство, наричано накратко нарцисизъм, е едно от най-смущаващите и трудно обратими психологически състояния. Референцията към самовлюбения герой от древногръцкия епос – Нарцис, не е случайна, но характеристиките на нарцисиста далеч не се изчерпват с желание да блести с красота и достойнства.

Нарцисистът е истинско изпитание за хората, които са сполетяни от съдбата да са му близки, но и за самия себе си. Животът му е напрегнат, тревожен, гневен, в непрестанна изтощителна борба за доказване, завладяване и задържане на позицията на единствения, бляскав Алфа водач.

Разпознаването на човека с нарцистичното личностново разстройство е наложително за психическото и емоционално оцеляване на близките му хора, за които той е истинска заплаха. Отварям една скоба с надежда, че макар и в редки случаи, искреното себеизследване би могло да носи възможността самият нарцисист сам да разпознае деструктивните черти в себе си, и да потърси терапевтична помощ за промяна. Това не е невъзможно, макар нарцистичното личностново разстройство да се счита за почти невъзможно за повлияване. Прави го невъзможно фактът, че нарцисистът рядко поглежда към себе си, почти невъзможно е да види поведението си като погрешно, да си признае грешка, камо ли да иска да коригира нещо в себе си, и да потърси помощ.

Разбира се, има вариации, смесени личностови характеристики, отделни нарцистични прояви и степени на задълбочаване на личностовите разстройства. Не всяка нарцистична проява говори за разстройство. Но когато цялостното поведение в една, или друга степен се подчинява на нарцистичното поведение, тогава имаме личностово разстройство. По-тежките форми на това разстройство са в състояние да унищожат емоционално и психически близките хора на нарцисиста. Поведението му в моменти на активност, може да бъде животински жестоко. Със студена безчувственост той прилага върху партньора и близките си, системно унижение, и тормоз – вербален, психически, емоционален, физически, сексуален.

Ключ към разбирането поведението на нарцисиста:

Важно е да стане ясно, че начинът, по който този човек се представя на повърхността, е напълно различен от този, по който се чувства отвътре. В ума на нарцисиста оперират две “същности”:

1. неговият реален Аз;

2. нереалният, фантазен Аз, който представя пред обществото.

Нарцисистът е дълбоко неуверен в себе си и е с чувство за недостатъчност, ниска себестойност. Тази истинска част от него избухва в неконтролируем гняв, в прояви на жестокост, които той счита за уместни и справедливи. Той се държи с близките си (особено с партньора и децата си) като васал-тиранин с подчинените си. Избухванията са в моменти в който той чувства егото си уязвено. Често това са алогични ситуации, в който нещо провокира в него усещане, че не се справя, че няма достатъчно добри умения, нещо му се изплъзва, някой го излага, идеалният му образ и себеусещане се сриват – все ситуации в които е алармирано чувството му за ниска себестойност.

Фантазният му образ за пред обществото е съвсем друг. Обикновено той е харизматичен красавец, обаятелен, чаровен, ерудиран, общителен и сладкодумен – истинска мечта! Блести с ум, външност, спортни постижения, завиден интелект. Участва радушно в социални инициативи в които могат да блеснат уменията и качествата му. Демонстрира загриженост, внимание, помага на познати и непознати, флиртува, и увлича симпатии от мъже, и жени. Обгражда се с хора и вещи, които демонстрират високия му статус. Старателно гради един идеален образ за себе си – такъв, какъвто би искал да бъде. Хората му оказват внимание и възхищение, но иронията е, че нищо от това не му е достатъчно, за да се почувства удовлетворен, и значим. Затова той влиза в ежедневни битки, за да (си) доказва своята значимост и върховенство.

Хората с тежка форма на нарцистично личностново разстройство притежават хищнически подход към заобикалящия ги свят. Ежедневието на такъв човек се състои в борба с потенциалните заплахи за неговото его и в доказване на това, че е по-висш от околните. Последното рядко му дава спокойствие за дълго. За да разберем защо нарцисистът може да е изключително злобен в междуличностните отношения, е нужно да разгледаме неговите уникални мотиви (т.е. вътрешния му психичен живот или какво става в ума му).

Как човек стига до нарцистично личностово разстройство:

Повечето, ако не всички хора с тежка форма на нарцистично личностно разстройство, вероятно са били емоционално малтретирани в критичен момент от развитието си. Период в който детето формира представа за себе си чрез поведението на родители, учители и други авторитети към него. Период в който все още е напълно отворено и беззащитно към заобикалящия го свят, без психичните защити, който биха могли да обезболят ударите на травматичните преживявания. Най-често тормозът е присъствал под една от следните форми: авторитетна фигура (често родител, други роднини или властови фигури), или децата в училище са прилагали насилие върху него, унижавали са го, подчинявали са го, пренебрегвали са го или са се възползвали от него по други начини.

За да се формира тежък нарцисизъм по-късно в живота, емоционалното увреждане в детството трябва да е било достатъчно тежко, за да достигне човекът до следното (несъзнателно) убеждение и стратегия: “Никой никога повече няма да ме наранява по този начин. Никога няма да сваля гарда си”.

На по-късен етап този начин на общуване с хората и света е практикуван толкова дълго, че човекът до голяма степен се е затворил. Ето защо му е изключително трудно да се остави да бъде изложен на показ емоционално. Ако някой или нещо заплашва егото на нарцисиста, той рязко преминава в хищнически режим.

Как да разпознаем нарцисиста в близкото ни обкръжение?

Ако сме в непосредствено близкия кръг на тежкия нарцисист, няма как да не забележим, че нещо не е наред. Неотдавнашният чаровник, който ни е пленил с фантазния си образ, бързо се транформира в един непознат, студен, нараняващ ни човек. В насилник и собственик.

Започва да прави язвителни коментари за външния ни вид, за умствените способности, за стойността ни като жени/мъже, партньори, домакини, родители, професионалисти. Използва откровени обиди, избухва в гневни изблици, посяга физически, а ние постепенно отстъпваме в позицията на жертва. Постепенно започва да ограничава жертвата си от приятелски кръгове и/или роднини. Болезнено ревнив е, създава сцени заради напълно невинни ситуации. Има изисквания към близките си – как да се обличат, какво да /не/ говорят, какво да /не/ правят, с кои хора да /не/ се виждат, как да се поддържа дома, как да бъдат обслужвани неговите нужди. Изисква абсолютно подчинение. Всяко незачитане на наложените от него правила, може да доведе до санкциониране в избухнала яростна криза. Близките му се превръщат в част от антуража му, който трябва да покрива определени критерии, за да са достоен придатък към него. Но все пак умерено достоен – не бива да забравяме, че пред него всички са нисши, близкият му кръг не трябва да го конкурира и превъзхожда, а той трябва да блести като единственият най-добър.

И тъй като в периода на съблазняване, той е успял да ни плени, да ни накара да се почувстваме желани, специални, обичани, завоювал е място на важен човек в ума и сърцето ни, тази промяна в поведението му е смазваща. Близките му започват да се съмняват в собствената си стойност и преценка. Започват да живеят с мъчителното чувство, че са сгрешили, недостойни, несправящи се. Започват да се страхуват да не сгрешат в нещо, което може да провокира гнева на нарцисиста. Жертвата му постепенно бива изолирана от приятелските и роднинските си кръгове, с годините става финансово и имотно зависима от нарцисиста. Чувства се неспособна да си тръгне от него, тя е подчинена, слаба, несправяща се.

За нарцисиста това е чудесно – той не търпи да има някой значим около себе си, защото подсъзнателно го приема за конкуренция. Затова веднъж оплел жертвата в омайните си мрежи, той прави всичко това, за да го принизи, да го обезцени и смачка. Защото така неговото великолепие може да изпъкне. У дома близките му са негови притежания и обслужващ персонал. В същото време обаче, той се чувства значим, важен, грижовен спасител от когото зависи добруването на всички. Партньорът, децата не бива да блестят по-силно от него, но и трябва да бъдат достойни да стоят до него в очите на другите.

Затова, ако близките му “сгафят” по начин, по който той ще почувства достойнството си уронено, това автоматично стартира хищническото му поведение. Могат да бъдат всевъзможни незначителни ситуации, които да активират хищническия му гняв заради усещане, че стойността му е уязвена. Например – несгънати дрехи, недостатъчно бързо намиране на инструмент, който ви е възложил да търсите, разменени любезни думи с друг мъж/жена, забележка от майка му за ваши слабости, неизпълнена по неговите критерии задача, среща с приятелка, чаша алкохол която сте изпили въпреки забраната му, недостатъчно бързо сервиране на приятелите му, отказ на сексуална интеракция. Причина може да стане ситуация в която вие дори не участвате, но която провокира в него тежки емоции. Неспособен да обработи своите емоции, той пренася огорчението, страха, завистта си към жертвата си, във вид на унищожителен гняв.

Защо нарцисистите могат да бъдат особено злобни.

Важно е да разберем защо нарцисистът чувства необходимостта да води битки толкова упорито.

В неговото съзнание, социалният свят включва две строги категории: победители и губещи. Той не може да възприеме възможен изход, в който всеки има възможност да посрещне нуждите си. Според логиката на нарцисиста, няма достатъчно количество внимание и похвала за всеки. Те сякаш са само за малцина избрани. Поради начина, по който той е бил унижаван, пренебрегван или подчиняван в миналото, когато му е било най-важно да бъде забелязан, нарцисистът е решен да се увери, че никога повече няма да бъде пренебрегван.

Обикновено когато се чувства застрашен, то е защото някой е казал или направил нещо, което го кара да се чувства малък, незабелязан, слаб или дефектен, а той не може да позволи никого и нищо да го кара да се чувства така, при никакви обстоятелства. Мисленето на този човек е такова, че всяка заплаха за темпераментното му его трябва да бъде идентифицирана и заличена незабавно. Ако заплахата продължи, тя трябва да бъде унищожена с всички необходими средства.

Нужно е да отбележим, че голяма част от това поведение не е рационално и съзнателно избрано. Той не си дава ясна сметка за цялата тази причинно-следствена динамика. В никакъв случай един нарцисист не би приел за истинно твърдението, че дълбоко в себе си се чувства принизен и недостоен. Всичко, което знае за себе си е, че поведението на отсрещния човек го вбесява, и завладян от унищожителния, леден гняв, нарцисистът е убеден, че макар и жестоки, действията му са справедливи. Той се чувства оправомощен да действа както намери за добре. Не изпитва угризения или вина за действията си. Той просто не е способен на такива чувства, тъй като е напълно лишен от способността да изпитва емпатия.

Ако пренебрегнете или унизите нарцисист публично, ще отприщите ярост, трупана с десетилетия, и той няма да спре, докато не почувства, че сте вербално или емоционално унищожени. (отново припомням, че това, което такъв човек възприема като пренебрежение, рядко е обективно.) Ако човек не е бил в непосредствена близост до човек с тежка форма на нарцисизъм, няма да повярва на животинския, грозен гняв, който може да се излее от него, когато се активира. Жертвите на това поведение споделят, че да видиш такава омраза в друго човешко същество е само по себе си травмиращо. Особено ако ти е някой близък. (Жертвите споделят още, че е изключително трудно да се доверят отново емоционално на хората, след като са понесли такъв необуздан, хищнически гняв.) Границите губят всякакво значение, когато той е разстроен. Никой друг в стаята няма чувства, когато нарцисистът е поразен от собствените си негативни чувства. В такъв момент следва истинска яростна атака. И да видиш онзи, за когото се предполага, че го е грижа и те обича, напълно да отрича реалността ти, и тази на всички останали, да те атакува така яростно сякаш иска да те унищожи, наистина е огромна травма.

Ако сте в близки отношения с такъв човек, разберете, че злобата и порочността, които той демонстрира, когато се чувства заплашен или подведен под отговорност, не са нищо лично. Нарцисистите могат да използват думите като куршуми. Последното е средство, което цели да ви извади от равновесие и да ви разстрои, но вие не сте проблемът. Да бъдеш от получаващия край на подобно поведение е ужасно объркващо, травмиращо и ако продължи с години – унищожително.

Как и защо хората попадат в капана на нарцисиста?

Да се окажеш очарован от нарцисиста е лесно. Докато сте във фаза на ухажване и вие сте трофея, който той иска да завладее, всичко изглежда прекрасно. Лесно можете да се поддадете на очарованието на фантазния му образ, още повече, че той го прави желан партньор от мнозина. Чувствате се все едно сте уцелили 6-ца от тотото. От всички, които пърхат около него, той е избрал точно вас. В момента в който вече сте негово притежание обаче, нещата започват да се променят. Неусетно поведението му се променя, започват обидите, присмеха, унижението, коментарите, забраните, претенциите, шамарите. Човекът, който ви е накарал да се почувствате толкова значими и специални, ви принизява и мачка. И точно защото контрастът е толкова голям, вие започвате да се съмнявате в себе си, да изпитвате вина, да се чувствате недостойни и сгрешили, да се стараете да се коригирате. Има един момент в който би следвало някаква здрава частичка от вас да бъде алармирана, и да вземе непоколебимо решение да се отдръпнете от този човек. Но често жертвата на нарцисиста се чувства неспособна, изгубена, слаба, недостойна. Ако вече има изградени зависимости като деца, имоти, парични потоци, социални кръгове – жертвата се чувства неспособна да си тръгне.

Важно е да отбележим, че не всеки ще попадне в тази порочна мрежа на зависимости и ще остане жертва на нарцисиста. Има една желязна алогична логика, която ни кара да се чувстваме привлечени и да привличаме определен тип партньори. Дори и фантазният образ на нарциса да е толкова очарователен, ние подсъзнателно долавяме на какво е способен този човек. Ако той ни кара да се чувстваме толкова специални в периода на ухажването, то това ясно сочи, че имаме незадоволена потребност да сме нужни и желани. Тоест, към нарциса ще бъдат привлечени подсъзнателно хора, които дълбоко в себе си са разколебани в своята себестойност, чувстват се нежелани, ненужни, счупени. Дълбоките вкоренени в подсъзнанието негативни вярвания за нас, нашата себестойност и мястото, което заемаме в света, ни тласкат към такива партньори, с които ще можем да изживеем вярванията си.

И ако ти самият в ранна детска възраст си преживял на свой ред травматични ситуации в които си създал такива вярвания за себе си, то подсъзнателно ще търсиш такъв партньор с когото да преживееш детската си представа за “любов”. Ако изначално се чувстваш недостоен, счупен, нежелан, дефектен, то нарцисистът е съвършения уместен герой в пиесата на живота ти. Когато си със самосъзнание на жертва, съвсем уместно привличаш и се привличаш от насилници. Ако съумееш да видиш тази порочна съзависимост, ако търсиш отговори на въпросите си “защо на мен така” в книги и статии като тази, имаш шанс да се измъкнеш от тази жестока игра на “любов” с нарцисист.

Как да оцелеем и да разрешим проблемите в близките си отношения с нарцисиста?

Ако искате да съхраните оставащите парченца здрава психика и себестойност, просто трябва да си тръгнете от нарцисиста. Няма вариант в който връзката ви да бъде изцелена и надградена. За да се разрешат междуличностни проблеми във връзката, са нужни две емоционално и психически зрели личности. Нужна е равнопоставеност, умение да разбереш себе си и другия, емпатийност. Ако нарцисистът не е способен да погледне към себе си, той остава емоционално неангажиран. Неспособен е на истинска емоционална връзка, интимност, взаимност. Другите хора са само средства за постигане на целите и задоволяване на нуждите му.

Няма вариант в който да изговорите разумно нещата, да приложите методи за асертивна комуникация. Няма шанс в който да говорите за чувствата си и той да разбере. Да искате нарцисист да разбере аргументите, фактите и чувствата ви е като да чакате пералнята да ви направи кафе. Няма шанс. Не само, че не е способен да разбере вашите чувства. Нещо повече – те го дразнят и разгневяват. Пречат му. Той не се интересува защо се чувствате зле от действията му, нито има интерес да направи нещо за да се почувствате по-добре. Единственото, което иска е вашите чувства да не станат достояние на други хора, защото това може да развали идеалния му имидж. Ако си страдате тихо и самотно, той няма да има никакви угризения за това. Ще си вземе раничката и спокойно ще отиде на почивка, на работа, спорт или среща с приятели след бурния скандал и побой.

Понякога и той се замисля защо го изяжда такъв гняв и защо се чувства зле. Бързо намира отговори обаче – другите са виновни. Затова дори когато някой път се усети, че е прекрачил границата с обидите и физическото насилие, намира бързо оправдание – вие сте виновни. Вие сте го предизвикали, провокирали сте го, заслужили сте справедливия му гняв. Ако усети, че сте готови да прекрачите границите на собствения си затвор, да подадете жалба, да го напуснете и да сложите край на мъчението – става мек като памук. Ще ви преследва по улицата с цветя в ръка, ще стане мил и грижовен, ще ви направи скъп подарък, ще ви обсипе с нежност. Само и само да не се срутят пясъчните му кули. Дори ще се извини. Само че по негов си начин. Ще поднесе извинение, което отново да ви накара да се почувствате виновни, да се усъмните в преценката си и в здравия си разум. Извинение, което би звучало така: “Съжалявам, че се случи така, ама не трябваше да ме предизвикваш”. Или “Съжалявам, че се почувства по този начин, но ето, виж как се грижа за теб, ние сме си семейство, какво ще правиш без моите грижи”. Манипулативно “Хайде стига глупости, виж колко си те обичам. Не разваляй нещата”. Или дори “Да бе, извинявай, че пак рониш крокодилски сълзи, хайде стига, сама си го изпроси”.

Няма шанс за разумен разговор и преработка на отношенията. Просто трябва да задействате инстинкта си за самосъхранение и да напуснете затвора си.

Ако сте готови да бъдете част от декора на неговото кралство и да сте в абсолютно подчинение – останете. Но ще плащате болезнена цена всеки път, когато той изпадне в криза. И вие, и децата ви, ако имате такива. Той няма да има никакви скрупули да използва и тях в играта, да ви настройва един срещу друг, да играе роли в които вие сте злосторникът, а той – невинната жертва. Незабавното прекратяване на мъчителното подобие на връзка е най-здравословното решение. Няма да е леко, нито лесно, защото той ще използва всеки метод, за да ви атакува и срази. Но на картата е заложен животът ви. Вашия живот ли ще живеете, или ще сте придатък към неговия?

Как да изцелим раните си след взаимоотношения с нарцисист

Отдръпването от нарцисиста е изключително болезнено и трудно. То е първата спасителна стъпка, но сама по себе си не е достатъчна, за да възстанови баланса, вътрешния мир, самочувствието, здравата представа за себе си. Последствията от близка връзка с нарцисист са дълбоки, болезнени и е нужно да им обърнем внимание. Особено ако сме били дълги години в тази болезнена съзависимост. Особено ако връзката е прекъсната поради неговата смърт и сме прекарали целия си съзнателен живот с него. Особено, ако сме деца на родител-нарцисист.

Настоятелно бих препоръчала дълбинна самостоятелна терапевтична работа плюс работа с терапевт, защото тук нараняванията са твърде дълбоки, за да ги обработим само с популярни статии за самопомощ или повърхностни съвети за личностно израстване и позитивно мислене.

Нужен ви е дълбинен терапевтичен процес. Препоръчвам да използвате интегрални техники, които обгръщат телесно, емоционално, ментално, духовно ниво едновременно. Методите на енергийната психология – ТЕС и Пренареждане на Матрицата са идеалният инструментариум за тази цел. Можете да започнете сами (горещо препоръчвам практическия наръчник за дълбинна самостоятелна работа “Изцели живота си с ТЕС и Пренареждане на Матрицата” ) . Когато стигнете до етап в който чувствате, че е нужна външна помощ – потърсете терапевт, който да ви подкрепи и води по пътя на изцелението.

Терапевтичната работа трябва да обгърне постепенно всички аспекти на нараняващото преживяване. Това могат да бъдат всички травматични спомени: моментите на физическо насилие, особено ярките повтарящи се епизоди на унижение, отнемане на права и др. Целият спектър последствия във вид на негативни личностови характеристики и избягващи, и компенсаторни поведения, които сме развили: емоционалната отдръпнатост и избягване на близост с хора, недоверчивост, мнителност, доброволно отдръпване в самота, болезнени реакции при незначителни битови ситуации, страстно защитаване на мнение, себедоказване. Целият спектър от емоции, които изпитваме: недостойност, вина, страх. Това е една дълга и отдадена работа със себе си, в която имаме да възстановим или изградим от пепелта на пълното унищожение, себе си наново. Здрава основа, здрава ос на собствена себестойност и самоуважение.

Аз, бидейки дете на родител нарцисист, добре познавам цялата тази динамика. Човек, който не се е сблъсквал с ледения поглед на унищожителната ярост в очите на нарцисиста, не може да си го представи. Разразилата се буря от унищожителни слова и удари, целящи да те премахнат от лицето на земята. И всичко това, повтарящо се хиляди пъти, години наред. Вследствие или развиваш избягващо поведение, свит в черупката си, или се втурваш да се доказваш болезнено на света. Нито едно от двете не е здравословно и себеизграждащо. Но когато имаш съзнателността да видиш тези сенки в себе си и започнеш да работиш по тях, всичко подлежи на изцеление, трансформация и израстване. С методите на енергийната психология (с които практикувам в терапевтичната си практика и преподавам на специалисти и неспециалисти), изцелих и освободих всички рани, и негативни последствия от детството си. Вече познал и изцелил в себе си болката на отхвърлянето в тази му болезнена крайност, можеш да разбереш и поведеш към изцеление болката и на другите. Разбирането, осъзнаването, че този човек не се е държал с теб така, защото нещо в теб не е наред, а защото той има неизцелена болка в себе си, е много освобождаващо. Няма виновни. Всеки има свободата да изцели онази част от себе си, която е участвала в тези взаимоотношения. И когато погледът ти е навътре, тогава си възвръщаш абсолютната сила. И тогава можеш да продължиш напред – със здрава себестойност, помъдрял, надскочил себе си и разгръщащ потенциалите си.

Всеки може.

С любов,

Марти

** В статията са използвани фрагменти от преводна статия на psychologytoday.com, с източник framar.bg