Върнете се към чистотата на Детето. То ЗНАЕ!
“Пази се от мъдрост, неспособна да плаче,
от философия, забравила смеха, и от величие,
което не се прекланя пред децата.”
Помните ли когато бяхте деца? Още чисти, необременени от “трябва”, “не може” и “слушай каквото ти казвам”? Още преди в училище да ви кажат кое е правилно и кое – неправилно, още преди да прочетете десетките и стотици публикации, анализи, научни трудове и книги в кoито други авторитети ви казват кое как трябва да бъде, подкрепено от неоспорими аргументи?
Помните ли как интуитивно знаехте как да общувате с другите, какво да ядете, или да не ядете, как да разсмеете мама, как да тръгнете на изследователско пътешествие и да се занимавате с това, което най-много занимава детската ви чиста душа? Знаехте много добре какво е добро за вас. Интуитивно. Защото връзката тяло-дух-душа-ум-сърце беше чиста и неопорочена. Помните ли?
Аз бях забравила. Но си спомних. Спомних си как сдобрявах мама и татко и бях истински хладнокръвен и убедителен дипломат-лектор, който спасяваше и неспасяеми ситуации. Помня как размеквах сърцата на баби и лелки с точните думи в точния момент. Помня как с писано и изречено слово спасявах десетки сложни ситуации и приятели изпаднали в беда.
Помня и много добре един епизод, който се е запечатал явно много дълбоко в паметта ми. Помня как една печена агнешка главичка ме гледаше с изцъклени очи от тавата, помня как плачех с горчиви и неразбиращи сълзи – как е възможно това мъничко агънце, детенце като мен – да бъде заколено, одрано, а клетата му главица – положена в тавата на семейната празнична трапеза. Помня как ми се караха, че не исках да изям нито очите, нито езика, нито мозъка на клетото създание. Помня как с годините подтиснах това свое интуитивно знание, за да се впиша в представите и рамките на обществото. Забравих дарбата си и потънах в безименност и анонимоност – в системата. Убедих сама себе си, че съм недостойна, малка, несъвършена и без кой знае какви таланти. Даже грозна, непривлекателна, с хиляди комплекси заради това или онова. Убедих се, че за мен е полезно да се храня с труповете на животните. Даже ми беше вкусно и вярвах, че да изядеш сърцето, дроба, мозъка и езика, парче от корема или крака на друго същество е съвсем в реда на нещата. Даже вярвах, че това е полезно, тялото ми има нужда от това за да бъде здраво. Изчетох един куп книги и статии, които много убедително говореха за уместността и полезността на това хранене! Забравих чистотата на Детето в себе си, онзи поглед от тавата и цялата неловка, смълчана нередност на ситуацията.
Но после изведнъж се събудих! О, Господи, благодаря ти, че ме накара да си спомня! Благодаря, че възвърнах себе си! Преоткрих талантите си, дарбите, осмелих се да разперя криле и сега летя!!! Разбрах, че съм красива, привлекателна – даже много, че съм умна, че съм умела в толкова много неща. Разбрах, че съм достойна да заявя даже на висок глас тази своя ценност! Разбрах, че нищо лошо няма да ми се случи, ако се осмеля и се пусна да летя. Някой щял да се подиграе, да се присмее, да не ме одобри. И какво от това? Нима на децата им пука, или се спират от такива мисли? Не – те просто следват всеки свой вътрешен импулс – чистотата на Детето го тласка по най-правилните пътечки.
Явно в процеса на “порастване” всъщност се смаляваме. И стоим там, в малкото си ограничаващо и рамкиращо пашкулче, докато не станем готови за новото си раждане и същинско порастване. Сега познавам и тялото си, уважавам го и слушам сигналите му! Храня се интуитивно и с абсолютното уважение, което дължа на вътрешния си, детски компас. Дарявам му само чиста енергия, жива храна. Тялото ми е силно, младо, красиво, гъвкаво – без да допускам в неговата интимна цялостност остатъци от труповете на други, вече неживи същества. Живея в съзвучие, уважение и хармония с цялата жива природа.
О, клето човешко същество… дори в Библията ни е казано – “Бъдете като децата“. Често си го повтаряме даже напоследък. Но колко наистина го разбираме и живеем? Спомнете си… чистотата на Детето знае! Децата наистина знаят. Те са истински свободни, тялото и умът им са в движение, будно, любопитно, изследователско движение. Те притежават съвършено несъкрушима сила: Вярата в Щастието, Чудесата, Вълшебството, Радостта, Изпълнението на Желанията. Поради това игрите за тях – това не е нещо примитивно, от гледна точка на възрастния его/ум, това е Трансформация на Реалността. Те мечтаят, слушат, съчиняват и пресъздават приказки, претворяват ги със смях, веселие, игри и любов. Те вдъхват от живота смело, с доверие, радост, с размах. Те творят собствената си реалност. Преди някой да им каже, че не могат. И че това са “детинщини”, несериозности, лъжи и всъщност в живота нещата не стават така… Те имат интуитивна, силна връзка с природата – общуват със животните, растенията, камъните. Те още пазят жив, макар и крехък спомена за Бог, за произхода си, за онези фини светове от които произлизаме. Децата още пазят спомена за това какво е чудото на живота и как да го изживеем по най-добрия начин. Децата интуитивно знаят как да се излекуват, когато са болни, те следват всеки свой вътрешен плам и импулс – ей така – по детски чисто, без предразсъдъци и без много да му мислят. Защото това е човешката природа – така функционира по най-чистия и съвършен начин. Идваме на тази планета с готов пакет информация и знания. И още от първите мигове знаем – носим със себе си цялата мъдрост и знание за света. И защото все още помним всичко – не ни е дадено да можем да говорим. За да можем да минем през забравата първо, през най-тежката материя, през различни изпитания, контрасти и уроци. За да можем после да си спомним, и наистина да израстнем. Децата знаят най-добре. И вие сте били деца. И вашето вътрешно дете още живее във вас. Потърсете го. Спомнете си. Вашето дете знае отговорите на всички въпроси. Върнете се в миговете когато сте били деца, за да можете най-сетне да пораснете. Върнете се към чистотата на Детето. То ЗНАЕ!
Само ако сте готови да направите този избор.
Благодаря ви, че споделяте тази статия чрез бутончетата отдолу. Нека стигне до повече хора, които имат нужда от нея!
httpv://www.youtube.com/watch?v=SQIVslZIMXI
Татяна
13 ноември, 2013 at 14:17Аз пък като дете най-обичах пържола на скара, казвам го не, за да си спомням детството, а за да намекна, че не ми харесва опита да се вменява чувство за вина от вегетарианците на останалите хора, но иначе да, спомням си как се пазарех да си доизям салатата, но да спрем с гостбата, вярвам, че детските инстинкти какво да се яде са правилни.
Николай
14 ноември, 2013 at 15:33Здравейте,
Аз също знам че децата знаят! Задайте въпрос на дете да направи избор между две неща, които то не харесва нито едното нито другото, и ще получите отговор как да се справите вие в такава ситуация!
Децата винаги намират друго решение изгодно за тях!
Veli
26 февруари, 2014 at 23:06Тези хора за съжаление чисти като деца ги имат за глупави и са неитригуващи.Мога още да пиша,но кой ли се интересува от това.Бих се запознала с такива хора!
Veli
26 февруари, 2014 at 23:10Тези хора ги смятат за глупави,наивни и т.н.От начало си интересен,но скоро става обратното пък и кой ли се интересува от такъв.Аз бих се запознала с такива хора,но що ли не съм?
врати
1 септември, 2014 at 14:17И като дете и като голям най-обичам пържен картоф. А също така съм съгласен с горния коментар!
интериорни врати
2 септември, 2014 at 16:10Най-чистото нещо на този свят са децата!
блиндирани врати
3 септември, 2014 at 11:41Най-чистото и всято нещо на този свят са децата!
блиндирани врати
5 септември, 2014 at 15:11Много чисто и свято нещо са децата!