Накъде след изборите?

Светлинка и посока в привидно мрачния следизборен ден.

Добро утро в съвършеното утро, в съвършения ден. Каквото и да си мислите, че се случва в социалната и политическа сфера, каквито и да са резултатите от изборите, то не е това, което изглежда.

Битката на полярности ще продължава до тогава, докато ние все още имаме нужда да сме участници в тази игра. Изкривените образи на Матрицата, които виждаме в собствените си огледала са все така онова, което носим в умовете и сърцата си. Хубаво е взаимно да си припомняме, че вече живеем във времена, в които все повече реалността се променя спрямо вътрешните нагласи, вярванията, убежденията и емоциите ни. И колкото повече противоречие и осъждане има във вътрешния ни свят, толкова повече разделение и битки ще виждаме реализирани в материалното. Само докато се научим да обичаме. С приемане, но не примиряване.

Изборите, както много други неща в живота ни (както често съм говорила по семинари, сбирки и в статиите ми) вече десетки години ни подхлъзват да мразим, да обвиняваме, да осъждаме и разделяме. Да казваме на висок глас какво не искаме, вместо да заявим кротко, уверено и с любов – какво искаме. Знаем, че не искаме ГЕРБ и Бойко Борисов, знаем, че не искаме вековната партия и Станишев, знаем, че не искаме Костов. Знаем, че не искаме повече да ни лъжат, извиват ръцете и ограбват родината ни. Дотук добре. Но едва когато разберем какво искаме, когато подходим към разчупването на системата отвътре навън – тогава ще се случи така мечтаната промяна. Хубаво е, че вече знаем какво не искаме – и нека го кажем ясно, твърдо и непоколебимо. Но следващата и още по-важна стъпка е да заявим какво искаме!

Имам твърде много приятели, за които вица, който се разпространява напоследък “Изходите от положението в България са три – Lufthansa, Wizz Air, Easy Jet, а изборните секции са Терминал 1 и Терминал 2” – изобщо не е виц. Ами е съвсем реално избрана посока. Много хора реално предприемат действия, за да се разделят завинаги с България, разочаровани, омерзени, с чувство за безнадеждност.  Аз обаче избирам да остана. Не заради някакъв криворазбран патриотизъм. Знам, че мисията ми е в България, сърцето ми тупти тук, обичам тази шепа земя от Рая, обичам хората на България. Предсказанието на Славка Севрюкова също обиколи интернет в последните дни – че на България й предстои чуден духовен, икономически и всякакъв разцвет. И всички се питаме “Е как аджеба ще стане това, като това, което реално се случва е потъване все повече и повече?”. Отново ще кажа – Не е наша работа да знаем как ще се случи нещо. Това е работа на Вселената. Единственото което се иска от нас е да заявим как искаме да се чувстваме. Духът все още ще ни поднася предизвикателства и провокации, докато узреем, че това са уроци на безусловна Любов, уроци на материализиране, уроци на съзидание.

Това, което важи в малък мащаб – как да материализираме изобилието в живота си, как да обичаме себе си и другите, закона за привличането, закона за съответствията, всички Вселенски закони важат както за малкия мащаб приложим в личния живот на всеки от нас, така и в големия мащаб – държавен, планетарен дори. Енергията работи по един и същ начин, без значение от мащаба. И както можете да си “поръчате” място за паркиране, или да насочите потока на изобилието към дома си, така можете да реализирате и по-големи цели. За Вселената мащаба няма никакво значение. Само че тук се изисква единение, колективно събудено съзнание. Нали го имаме!? Нали има толкова пробудени творци! Хайде! Една от задачите ни тук е да променим Системата. Да разрушим Матрицата. Но отвътре – с любов и прилагайки Вселенските закони. От нас зависи – както всеки път. На средата на урока сме. И нищо не е необратимо. Тепърва България ще се пробужда, ще стигне до пълна разруха и от там ще се надигне като феникс от пепелта, за да изгрее в истинския си лик. Предлагам ви да сме осъзнати творци на този процес и да го водим – отвътре, а не да чакаме други да ни водят отново и нещо отвън да сбъдне промяната. Може да е нелека мисия, но вече сме в кулминацията. Толкова много направихме в подготовка (в енергиен план), та сега, когато е най-важно да довършим делото – сега ли да се откажем? Когато най-важните избори предстоят? Призовавам всеки пробуден творец, който знае какво говоря, да се мобилизира, да си бъдем взаимно пътни знаци и да си припомняме тези неща взаимно, защото е лесно да кривнеш от пътя, когато си в системата на кривите огледала. НО затова сме тук. Нали?

Свързани публикации: Предизборно уравнение, А вие какво избирате?, Честит празник, Българи. Готови ли сте за Свободата?, Ако спечеля, печеля за цял народ …

Ако намирате тази публикация за интересна и полезна, споделете я с приятели чрез бутончетата отдолу. Нека стигне до повече хора, които  имат нужда от нея! Благодаря ви!