Духовно израстване

Не бягай от хората които вадят най-лошото в теб

Вероятно си казваш "Този направо ме побърква. Вади най-лошото в мен. Направо не мога да позная себе си, когато ми се налага да общувам с него". Да, има такива хора, които с поведението си, предизвикват нещо в нас, което не харесваме, не одобряваме, дори може да се срамуваме от него, или да го осъждаме. Но то не пада от небето, нали?  Това раздразнение, грубост, жестокост, егоизъм, гняв, невротичност (или друго), са аспекти, които си носим вътре в себе си, те са части от нас. Ако ще и да са толкова неприятни, социално неприемливи и шокиращи, че не искаме да си го признаем. Не пасват на идеалния образ, който градим, или който искаме да бъдем.  Не можеш да се познаеш точно защото си скрил и подтиснал тези части от себе си толкова надълбоко, толкова отчаяно си скрил съществуването им от себе си, толкова упорито отказваш да допуснеш съществуването им, че наистина не ги познаваш. А те са там. Винаги са били. И сега е време да ги видиш и зачетеш най-сетне. Да разбереш откъде идват. Чии са. Коя част от тях е лично твоя. Да чуеш болката им, гнева им, безпомощността им. Всичките им несъвършенства. Да ги осветлиш, да им протегнеш ръка, да чуеш какви истини са стаили. И през приемането, разбирането, прошката и любовта, да им дадеш шанс да се трансформират. Без да бързаш. Полека.
Виж още

Убий надеждата, за да постигнеш всичко

Как така? Нали надеждата умира последна? Нали надежата е добродетел, благо, добро? Нали надеждата е тази, която ни крепи и искрицата ѝ ни държи цели? И аз мислех така. Дълги години, във всякакви трудни, страшни, мъчителни ситуации, се уповавах на надеждата. Докато един ден, на ръба на една от най-мъчителните загуби, чух тези думи "Трябва да убиеш надеждата. Тя, все пак е последната, излязла от кутията на Пандора". Бях потресена. Ама как така? Надеждата? Тази, дето ни крепи до последно?! Символът на вярата в доброто развитие на нещата? Как би продължил човек без надежда? И разбрах... Всъщност надеждата е тази, която ни дели от вярата. Надеждата е тази, която ни ослепява, запушва ушите ни, заглушава разум и интуиция. Връзва ръцете ни, спъва краката ни и ни държи в ступор - замръзнали и бездейни, надяващи се нещо и някой извън нас да предприеме действия. Тя е оправдателното бездействие, което ни спира да направим нужното, дори спрямо всички останали проклятия и благословии, излязли от кутията на Пандора. Оказва се, че надеждата ни държи далеч от вярата. Надеждата е човешкото вкопчване в статичното и познатото, а Вярата ....
Виж още

Смъртта не е краят на нашата жизнена енергия

Повечето хора преживяват някаква форма на скръб в живота си, поради загуба. Полезно е да помним, че скърбенето е процес, а не постоянно състояние. Скърбенето е енергийно и емоционално оттегляне което се случва, когато вибрацията и резонанса на човек, който вече не е тук, са оттеглени от 3-измерната реалност на друг човек. Когато човекът си тръгне, близките му преживяват мащабни енергийни промени, в резултат на раздялата. Подсъзнанието на човека и неговият Висш Аз ще създадат каквито обстоятелства са необходими, за да се постигне това напускане. Начинът по който си тръгват, може да се оприличи с това как някои хора влизат в океана, за да плуват: някои тичат и скачат, други навлизат бавно, като постепенно свикват с водата. Предполага се, че когато човек умре, причината е физическото състояние, но всъщност е обратното. Енергията на жизнената сила на човека първа напуска тялото, а след това тялото, което не може да продължи без жизнената сила, издъхва.
Виж още

Онзи, който има ЗАЩО да живее, може да понесе почти всяко КАК

Случвало ли ти се е да изпаднеш в апатия и да не чувстваш смисъл? Или да гориш от гняв, негодувание, да се чудиш "Защо на мен!?!" В този текст ще споделя с теб някои от моите съкровени трудни моменти и как преминах през тях. Също така, ще ти разкажа за впечатляващата житейска история на един голям човек, който вдъхновява и до днес. И силно се надявам, този разказ да вдъхнови и теб, да те подтикне да видиш нещата през различна гледна точка и дори може би да намериш решение за въпрос, който те терзае. Ще разбереш къде се крие силата на всеки човек да преодолее и израстне дори най-тежките житейски изпитания, на границата на невъзможното. И да изгради себе си наново, и да изпълни живота си с радост, удовлетворение, смисъл.
Виж още

Край с прескачащата грамофонна плоча. 2020 изчисти пътя ни за нова мелодия

Усещате ли как вече се променя личната ви линейна реалност? Това, че нищо няма да е същото, го повтаряме още откакто започна 2020. Но.. наистина? Успяхте ли да седнете за няколко мига в тишина със себе си и да уловите онези фини промени които вече са настъпили в най-личния план, дълбоко в съзнанието и сърцето? Повтарящите се патерни в живота ни - уж различни, но еднотипни събития, реакции които имаме към тези събития, характерни за нас "слабости", които изскочиха през 2020 по един особено категоричен начин, са на път да изчезнат. И то с неочаквана лекота. Травматичните събития в ранните години на живота ни, оставили след себе си деструктивни вярвания, са ни придружавали през целия ни живот. Всеки има поне едно слабо място - ахилесова пета на деструктивно убеждение, проявяващо се по различни негативни за нас начини. 🧩Дали това е травмата на отхвърляне от родител, довела до непрестанни опити за доказване, за печелене на любовта му (проектирана в избиране на неподходящи парньори и връзки в които се самоизтезаваме). 🧩 Дали това е вярването, че си незначителен и маловажен, отново следствие на подтискане в детството; проектиращо се в модели на поведение в които загърбваш себе си, достойнството и нуждите си, за да бъдат другите добре. 🧩 Дали това е вкорененото вярване, че си виновен и сгрешил, водещо до ситуации в които съдбата те наказва по всякакви начини, отнемайки ти материални или интелектуални блага. Това и още толкова много други.... Мислете за тези деструктивни вярвания като за глич (бъг) - изкривяване в перфектните бразди на една грамофонна плоча. И докато той съществува, всеки път щом иглата на грамофона минава оттам, тя ще прескача, изкривявайки звука, свирейки все една и съща изкривена мелодия. Докато не изчистим този глич, за да може иглата да тръгне безпрепятствено в новите бразди, възпроизвеждайки фантастично красива и чиста мелодия. Грамофонната плоча е чудесна метафора за нашия живот, а безбройните миниатюрни линии по нея - възможните житейски разклонения, по които можеш да поемем. Разбира се, докато имаме негативните вярвания - този глич в системата, иглата ще прескача отново и отново на същото място, и няма да ни позволи да поемем нататък. Какво се случи през 2020 година обаче?
Виж още

Ще се качиш ли на последната лодка?

Мислите ли, че животът е предопределен? Че има съдба, често горчива, тежка, страдалческа и Бог ви е изпратил всичките тези изпитания, за да ви накаже за нещо? Че щом 30, 40, 50 или дори 70 години са минали под знака на болка, страдание и горчивина - това е то? "Така ми било писано, няма какво да се направи"? Разбира се, че не е така. И когато срещна такава житейска нагласа, просто недоумявам... във века на информацията, духовното пробуждане, на изумително разгръщащото се знание за тялото, емоциите, психиката, духа... човек доброволно да пази такава себеразрушителна позиция?! И не само да я пази, ами да я пази с цената на живота си! Настървено, пристрастено, категорично отказващ да погледне към решението под носа му! Защитава с нокти и зъби правото си да бъде болен, емоционално сломен, понасящ "несгодите на съдбата". А в същото време казва "Дай Боже", "Дано Бог да помогне". Единственият начин Бог да ти даде, е чрез другите хора. Чрез хората, събитията, вещите, обстоятелствата които праща в живота ти. Те са дар. Дори тези които те сломяват и подлагат на изпитание. Защото в преодоляването на изпитанието са даровете с които израства душата ти. И тя предварително се е съгласила на всички тези препятствия, за да познае силата и светлината си, за да може дори самият Бог да познае себе си чрез израстващото си творение.
Виж още

Какво бъдеще ни очаква след Covid?

Какво е чувството в теб, когато се замислиш за бъдещето? Бъдеще. Толкова неясно, несигурно, изпълнено с въпросителни. Особено сега, когато всичко сигурно в живота ни се променя и разпада. Знам, че може да изпитваш страх, тревога, искрена паника. Нищо от познатото вече не изглежда сигурно. Нормално е, човешко е. И въпреки че никой не може да каже със сигурност как ще изглежда бъдещето, аз мога да избера да видя страховете си и да ги пусна. Да помогна на тялото си да се отърси от усещането за тази невидима заплаха. Квантовата физика учи, че във Вселената съществуват безброй трептящи потенциали - възможности които могат да се реализират, или пък не. Кой сценарий избираш да бъде твоят? Имаш свободна воля и ето как да я заявиш, за да създадеш бъдещето си СЕГА!
Виж още

Послание от Белия Орел от индианците Хопи – дръжте вибрацията си високо. Нужни сте за изграждането на новия свят

Послание от Белия Орел, от древното племе на индианците Хопи от 16.03.2020: Този момент през който преминава човечеството може да бъде разглеждан като портал, или като дупка. Решението дали да паднете в дупката, или да преминете през портала, е ваше. Ако се вайкате заради проблема и консумирате новините по 24 часа на ден, с ниска енергия, непрестанно неспокойни, изпълнени с песимизъм, ще паднете в дупката. Но ако се възползвате от възможността да се вгледате в себе си, да преосмислите живота и смъртта, да се погрижите за себе си и за другите, ще преминете през портала. Погрижете се за дома си, погрижете се за тялото си. Не губете духовното измерение на кризата, вземете аспекта на орела, който отгоре вижда по-широко, вижда цялата картинка. Има социален повик в тази криза, но също така има и духовен повик. Двете заедно вървят ръка за ръка. Без социалното измерение, пропадаме във фанатизъм. И без духовното измерение, пропадаме в песимизъм и липса на смисъл. Вие бяхте подготвени да преминете през тази криза. Вземете инструментите си и ги използвайте, те са на ваше разположение.
Виж още

Зимно Слънцестоене – портал към новото начало

Днес е празникът Зимно Слънцестоене - най-краткият ден и най-дългата нощ, след което светлината започва да нараства, денят се увеличава постепенно. Слънцето преминава от знака Стрелец в Козирог. Това е специален момент в годината, в който се празнува прераждането на Слънцето, портал, през който към Земята се отправя мощен поток от Духовна енергия. Природата е затаила дъх в очакване на трансформацията, дори времето изглежда спряло. Един от най-мощните и значими енергийни портали, отбелязващ прехода към ново ниво на реалността. След зимното слънцестоене, нищо не е същото. След тази нощ слънцето се ражда отново, то излиза от мрака , за да ни дари със светлината си.
Виж още

Петте най-важни прозрения за живота, достигнати на прага на смъртта

Много неща изгубват значение, когато животът ти свършва. Тогава си даваш реална сметка за истински важното и с болка осъзнаваш колко време си загубил за маловажното. Надявам се, че следващите редове ще ви вдъхновят да преосмислите и промените живота си още днес, още сега... Брони Уеър, медицинска сестра в една австралийска болница, разговаря с пациентите, които са на прага на смъртта. Тя записва техните изповеди, които впоследствие обединява в книга "Само любовта остава - Петте най-важни прозрения за живота, достигнати на прага на смъртта". Ето ги и тях: 1. Иска ми се да бях имал куража да живея живот, в който да съм верен на себе си, а не живот, съобразен с очакванията на другите. Това беше най-честото съжаление на всички. Когато хората осъзнаваха, че животът им свършва, сякаш поглеждаха по-ясно на него и осъзнаваха колко много мечти бяха останали неосъществени. Повечето не бяха изпълнили и половината от мечтите си и трябваше да умрат, знаейки, че причината за това са изборите, които са направили или не са направили. Много е важно да се опитате .....
Виж още