Личностно развитие

Чували ли сте тези думи? Сигурна съм, че сте. Също както и аз. Сякаш са една типична мантра, която хората над определена възраст подхващат и предават през поколенията. Понякога възрастовата летва е доста ниска - насред най-жизнената зрялост. И това е изключително тъжно, защото тихо и необмислено тази фраза предава през поколенията една пасивна, жертвена, вредоносна житейска позиция. Мнозина зрели хора изричат тези думи автоматизирано, без замисляне и осмисляне. Чували са ги вече толкова пъти от своите възрастни родители и роднини, че тази вредоносна мантра се е плъзнала неуловимо в представите им за адекватно поведение в зрялата възраст. Сякаш по подразбиране, като част от нормалността, от един момент насетне "АЗ" преставам да съм важен. Моят живот престава да има смисъл, значение, цел, посока. И цялата значимост се измества само и единствено в посока на децата. А какво става тогава с твоя живот, щом той вече не е важен? И това ли е нещото, което искаш да предадеш на децата си, за да се превърне и в тяхна мантра? Защото, повярвайте ми, цялото внимание, загриженост, глезене, материални дарове, олекват пред личния пример. Това, което на първо време предаваме на децата ни, са моделите по който се случва живота. Как се случват взаимоотношенията между мъжете и жените, приятелствата, как се отнасят хората помежду си и как се отнасят другите към теб; как се случва успехът, материалнотото изобилие и парите, здравето. Как да се отнасяш към себе си, кой си ти и каква е стойността ти в този свят, кои са начините с които да посрещнеш житейските предизвикателства. Всички тези модели и още десетки, новото поколение учи от теб.

Всички искат да бъдат харесвани, това е естествен импулс. Започва да се проявява още в предучилищната възраст и тогава обектите на "ухажването" са мама и тати. После детето иска да впечатли учителката или друг признат авторитет в близкия кръг, да получи признание и похвала. В ранното юношество, когато детето отваря съзнанието си за околния свят и започва да изучава, и открива света извън семейството, започва да търси себе си, подражавайки на другите. Прави понякога нелепи и смешни опити да се хареса, да впечатли околните, да прилича на някой ролеви модел, търси своята идентичност и място в обществото. Всички минаваме по този път и слава Богу, мнозина успяват рано или късно да намерят себе си. Да изградят здрава идентичност, да се превърнат в личност; Да намерят и развият своите умения, дарби и таланти, да получат сладкото удовлетворение от това да се самонадграждат, развиват и да творят, оставяйки чрез личното си израстване полза и за обществото. Тогава разбира се идва и общественото признание, но вече като вторичен ефект, а не като самоцел. Това е изграждащият път на себеактуализацията, на стойността отвътре-навън, на стабилните устои и изграждане на личност с главно Л. На самочувствието стъпило на стабилна и здрава основа, изпълнена със смисъл и съдържание. В този случай човекът съзнава стойността си, знае колко труд стои зад нея, без да парадира. Силен е този, който стои в силата си и подава ръка на другите, за да преминат през своите слабости и на свой ред да се намерят. От друга страна имаме обаче и друг типаж. Хората, които не са поели по пътя на себеизграждането. Блокирали са някъде в етапа на профанските тийнейджърски опити да привлекат симпатия, харесване и одобрение, и го карат по този вече познат и обигран начин. Превръщат циркаджийските номера, агресията, подигравките и обидите към другите, в основен начин да утвърдят себе си. Липсата на собствени качества и умения с които да блеснат, компенсират с принизяване на чуждите такива. Ето как това се проявява в партньорските двойки, в отношенията в групи и води дори по плъзгащите се по повърхността инфлуенсърски прояви.

Това, което наричаме "лошо настроение",  всъщност са неразрешени и неизцелени негативни емоции около конкретно събитие в живота ни, в които стоим твърде дълго време. Тотално имаме контрол над всичко това, но повечето хора не го знаят и стоят в плен на емоциите си толкова дълго време, че емоцията останала с дни, дълбае, пуска отрова в съзнанието ни и се превръща в настроение. Тази една и съща негативна емоция, останала в нас със седмици, се превръща в температемент. И тази една и съща емоция, останала неразрешена в нас с години, ние наричаме "характер".