Личностно развитие

Как да свършваш ефективно повече неща за по-малко време

Случвало ли ти се е да се чувстваш изтощен от много работа и в същото време неудовлетворен от свършеното? Знам какво е чувството, защото дълги месеци и години аз също бях вечно заетият човек, който нямаше време за себе си и за мечтаните проекти. Просто защото имах много работа. Бях вечно заета, без да бъда ефективна. Работех много и свършвах малко. И не стига, че накрая на деня бях супер уморена, а и удовлетворението липсваше! Наистина ми писна от това и започнах да изследвам, и да търся какво ми пречи да бъда истински ефективна, и как да го случа. Намерих няколко други идеи, извън клишетата за ставане в 4 сутринта и съсипване от работа, които проработиха за мен и затова реших да ги споделя и с теб!
Виж още

Не приемай критики от хора от които не би поискал съвет!

Колко често ти се е случвало да се разстроиш и натъжиш от нечии обидни и критични думи? От грозно негативно мнение по твой адрес, за което си научил?  Знам, че може да се случи и понякога е толкова болезнено, че огорчението и тягостното усещане държат дълго. Особено ако този човек, изрекъл тежките думи, е близък, роднина или сме го смятали за приятел.  Вчера работих с прекрасна възрастна дама, която истински страдаше, че нейна съседка, с която са делили добро и зло цели 20 години, повлияна от чужди думи, си интерпретирала някакво банално битово събитие и изрекла чудовищни обвинения по неин адрес. Твърденията вярни ли са? - Не. Обидните квалификации описват ли същността ти? - Не. Възможно ли е това да е субективна нейна интерпретация и да отразява нейна болка? - О, да, със сигурност. Тогава какво общо имаш ти с нейните критики? Те не отразяват ....
Виж още

Колкото по-рано разбереш, че това е възможно, толкова по-добре

Изпитвах колебания дали да правя обучение в този град, тъй като си давах сметка, че това е съвсем различна територия и не знаех дали енергийната психология се разпознава там. Като първо обучение в Бургас групата беше по-сплотяваща. Това бяха първите хора, с които заедно щяхме да преживеем магията на ТЕС в Бургас, което още повече ме вдъхнови да се водя от висшата си цел, а именно - да предам знанието на енергийната психология из всички кътчета на България. Заех, че всяка секунда си заслужава, защото тези хора ще променят както своите съдби, така и тези на своите близки и приятели. Новите ТЕС практици са изключителни, талантливи и с новопридобитите умения ще помагат на още стотици хора! Преживяхме поредица от катарзиси - преодоляхме две фобии за около 40 минути всяка и както обикновено - до този момент корените на тези фобии бяха наистина дълбоки и неоткриваеми за медицината. Какво ще стане, ако ти кажа, че страхът от височинни и люлеещи се мостове се крие в детска травма свързана с несигурност и липса на любов от родител? А колко смело ти звучи твърдението, че причината за фобия от животно може да се разпростре дори към минал живот? Независимо дали човек е скептичен или вярва в това, независимо, че официално ТЕС не борави с минали животи, ние преодоляхме тези травми (и не само) само в рамките на 3 дни. Следствието? Тотална свобода от предишните страхове! Разбира се, когато нуждата го изисква, прилагам и показвам тънкости от още по-дълбокия метод - Пренареждане на Матрицата. Така стигаме още по-далече
Виж още

Страхът от провал – притча

"Една сутрин Настрадин Ходжа увил едно яйце в кърпа, отишъл на градския площад и обявил на минувачите: – Днес предстои важно състезание! Който познае какво е увито в тази кърпа, ще получи за награда яйцето, което е вътре. Хората се спогледали, заинтригувани, и Настрадин Ходжа продължил: – Увитото в тази кърпа е с жълта като жълтъка сърцевина, около нея има бяла като белтъка течност и всичко това е поместено в лесно чуплива черупка. То е символ на плодородието и ни напомня за птиците, полетели към гнездата си. Е, кой ще ми каже какво се крие тук? Всички мислели, че Настрадин Ходжа държи яйце в ръцете си, но отговорът бил толкова очевиден, че никой не искал да стане за смях пред другите. Ами ако не било яйце, а нещо много важно, плод на богатото мистично въображение на дервишите? Жълтата сърцевина може би сочела връзка със слънцето, а бялата течност около нея току-виж се оказала някаква алхимична съставка. Не, не, този луд човек се опитвал да се подиграе с някого. Настрадин Ходжа задал още два пъти въпроса, но никой не дръзнал да отговори, да не би да каже нещо неуместно. – Всички вие знаехте отговора – обявил накрая той, – но никой не посмя да го изрази с думи. Такъв е животът на нерешителните: отговорите са под носа ни, но тези хора търсят винаги най-сложните обяснения и в крайна сметка си остават с пръст в устата. Само едно нещо прави невъзможна ....
Виж още

5 начина да се справиш с трудните понеделници

Кой е любимият ти ден от седмицата? Може би петък, събота, или друг? Питам, защото днес е понеделник, и отново стотици хиляди хора в България и чужбина ще го посрещнат с нежелание, чувство за тежест и умора. Възможно е и за теб да не е леко. Напълно те разбирам! И аз бях така дълги години в корпоративното ми минало. Очаквах петъка с нетърпение и дори имахме тази любима закачка с колегите в офиса "Слава Богу, че е петък!". Посрещах понеделниците уморена, с чувство за апатия и съжаление за изминалите почивни дни. Събирахме се група мрачни, заспали хора сутринта пред офиса, захапали цигарите и чашите с кафе. А мрачният поздрав беше само "утро". Защото "Какво му е доброто?" Оттогава минаха години и сега сякаш в мен има един друг човек, който живее нов живот. Цигарите отдавна не присъстват в живота ми (някой ден ще споделя как ги отказах завинаги и как всеки може да направи същото с лекота). Сега ценя всеки ден и любимият ми ден е денят ДНЕС. Ето как се справих с това:
Виж още

Решение извън лабиринта

Йозеф остана много доволен от решението, което му предложих. Повтаряше, че е гениално и се чудеше как изобщо не се бил сетил да мисли в тази посока. Пожела да ме възнагради за помощта ми. Усмихнах се и му казах, че всъщност идеята за решаването на неговия проблем не е моя. И погледнах към четиригодишната му дъщеря. Тя усети, че говорим за нея, и спря да рисува. Помолих я да покаже на баща си онази страница с анимационните герои. Йозеф съзерцаваше дълго. Очите му се навлажниха. Решението на уж огромния и неразрешим проблем беше само и единствено по силите на непредубеден ум...
Виж още

Могат ли децата да бъдат смисълът на живота ти?

Попадали ли сте на фрази-клишета, които се тиражират УЖ в подкрепа на Любовта? Например "Децата ми са смисълът на живота ми", "Любовта не е да намериш някой с когото да живееш, а някой без когото не можеш да живееш". "Аз без теб съм никой, животът ми е нищо", "Тя мойта е свършила, важното е децата да са добре". Има и други подобни, знаете ги, нали. Този вид фрази в песни, текстове и разговори, привидно заявяващи се в подкрепа на любовта, звучащи привидно красиво и романтично. А дефакто - подкрепящи единствено обезличаването, личното обезмисляне и лишаване от стойност, загуба на смисъла в живота. Ама как така децата ти са смисълът на живота ти, бре човек!? Утре тези деца ще излетят от гнездото, ще свият свое, ще имат свои интереси и път. Тогава какво ще стане със смисъла на живота ти? Ще се сринеш? Ще поемеш с бодра крачка към гроба или поне към старческия дом? Ще изпаднеш в депресия, празнота, осъзнавайки, че вече нямаш цел, посока, стойност? Или ще ...
Виж още

Лесно обидчиви и мнителни ли сте?

Задайте си искрено и честно си отговорете на този въпрос. Лесно ли се обиждате? Често ли ви се струва, че думите и действията на хората са обидни, неуместни, агресивни, авторитарни? И това ви кара да се чувствате зле, да се обидите, да се отдръпнете, да спрете да комуникирате дори с този човек, и да ви мине едва след като получите извинение? Независимо дали ние сме в ролята на болезнено обидчивия човек, или има такъв в живота ни, е полезно да си дадем сметка за едно нещо. Тези хора не реагират така, защото са лоши. Те просто са преживели наистина солиден сбор от травматични преживявания, които са формирали болезнени негативни вярвания, които могат да звучат по този начин "Аз съм глупав. Не ставам за нищо. Другите ме превъзхождат. Безполезен и безпомощен съм. Хората ми се подиграват. Не мога да се справям сама в живота си." Разбира се, това е само пример и далеч не изчерпва докрай възможните подсъзнателни ограничаващи вярвания. И когато този човек е въвлечен в най-обикновена комуникация с друг, а недай си Боже да има дискусия и съпоставяне на различни мнения, тогава всички тези болезнени вярвания се активират. Бутонът се натиска, светва ярко в червено, и острата "фръц" реакция изскача агресивно. Човекът интерпретира случващото се и комуникацията с другите, през филтъра на болезнените си вярвания.
Виж още

Преклонена глава, сабя не я сече

Преклонена глава... Това е една от най-популярните и най-вредните български поговорки, която ясно показва водещи ценности в народопсихологията ни. Модерната дума за това състояние, навярно би била "конформизъм". Тихо, угодническо съгласие, мълчание, преклонение, съгласие с неща, които не харесваме и не изповядваме, но нали.. тихичко. Защото като си кротуваш и си с наведена, преклонена глава, сабята ще те подмине, няма да пострадаш. Вероятно това поведение е било печелившо по време на турското робство, когато буквално е трябвало да опазиш живота си, да бъдеш възможно най-незабележим, да не изразяваш лично мнение, да не "дразниш лъва". За да оцелееш. Оцеляващите поведения са нещо което развиваме в различни периоди на живота си - било то при родители агресори, учители агресори, фамилна история пазеща спомени за войни. Цели общости и населени места пазят родова история с реални застрашаващи живота събития. Жителите и наследниците на родовете от един Батак например, още носят и предават в поколенията този модел. Той се препредава и в настоящите поколения, като намира различни негативни проявления в живота на хората. Може да се проявява като неувереност в общуването с хората, неспособност да заявиш мнение и позиция, желание да се скриеш - буквално и преносно, неувереност да започнеш някакъв проект, неспособност да кажеш "не" на хора и дейности, които ти вредят и не харесваш.
Виж още

Няма случайни срещи (Една история, която всеки трябва да прочете!)

Пътувах във влака. Влезе един скитник. Подпухнал, целият в синини. На вид около тридесет годишен. Оглеждайки се наоколо, той започна да говори: - Господа, три дена не съм ял. Наистина. Страхувам се да крада, защото няма да ми стигнат силите да избягам. А съм много гладен. Моля ви, дайте ми кой колкото може. Не гледайте лицето ми, аз пия много. И това, което ще ми дадете, може би също ще го изпия! - говорейки той тръгна из вагона. Хората у нас са добри - бързо събраха за просяка около петстотин рубли. В края на вагона човекът се спря, обърна се към пътниците и се поклони до земята. - Благодаря ви, господа. Нека Бог да ви благослови! И изведнъж, седящият до последния прозорец мъж ...
Виж още