Духовният байпас или как фино да избягаме от себе си
Наблюдавам все по-изтънчени игри на духовния байпас - особено при хора, отдадени на духовни учения, които в същото време пренебрегват психоемоционалните си травми и последствията от тях. Те често рационализират болката си през духовни концепции и си казват, че вече са „преодолели“ всичко чрез служене и мъдрост. Непреработени огорчения, травми от детството и тежести от взаимоотношенията се прикриват зад алтруизъм, прошка и взаимодействие с „висши енергии“. Без целенасочена работа с вътрепсихичните процеси тази духовност остава откъсната от реалността. Тялото, отношенията и житейската реализация неизбежно страдат. Все по-често виждам това не само при последователи, а и при духовни водачи, което прави бягството от себе си още по-фино и перфидно.

