Остави телефона си настрана: самота във века на свързаността
Остави телефона си настрана! (Или защо изпитваме самота във века на свързаността.)Ако даваш всичко от себе си в работата, но когато се прибереш, предлагаш само огризки от внимание…
Ако си казваш: „Раздадох се днес. Уморен съм. Вкъщи ще си почивам, няма да полагам и тук усилия.“
Тогава, бавно и сигурно, връзката ти върви към своя край.Краят може да дойде по различно време и различен начин, но никой от тях няма да е приятен.
Само ако хората полагаха толкова усилия във връзките си, колкото в бизнеса си… Ако даваха толкова внимание на партньора, колкото на клиентите си…
Ако инвестираха толкова любов в човека до себе си, колкото в най-ценния си проект…
Нямаше да има толкова голяма нужда от терапевти по взаимоотношения.
Защо сме станали толкова мързеливи, апатични и самодоволни, когато става дума за любов?
Всички мечтаят за нея. Но колко я дават? Връзката не е даденост. Не е твоя завинаги. Бракът не е гаранция. Той е жива система.
Ако не я подхранваш – умира.
Ако бизнесът не се развива – всичко замира и рухва.
Ако къщата не се поддържа – тя се разпада.
Ако мъжът спре да вижда в жената богиня – тя вехне.
Защо мъжете спират да се стараят, а после инвестират като луди в следващата?Защо се стараем само в началото, а после се чудим защо любовта си е отишла?Всички онези караници за битовизми не са наистина за чорапите, чиниите и обувките.
Те са вик за внимание.
За близост. Опора. Взаимност. Грижа.
За присъствие.
Ако не влагаш усилие – връзката се разпада. Толкова е просто.
Хората са безотговорни и незаинтересовани, когато стане дума за взаимоотношенията им.
Дори не присъстват изцяло за парньора си.
Защо? Не е достатъчно важно ли?
Вечно забили нос в телефона, ангажирани на друго място, с нещо по-важно, по-забавно, по-интересно?
Така присъстваш наполовина. Тялом си тук, но духом – отсъстваш.
Ето защо живеем в модерния век на самотата насред тълпи от хора.
Не сме сами, но сме самотни.
Уж има някой до нас, но той не присъства изцяло.
Младите хора са изцяло потопени в това половинчато присъствие. Физическото присъствие уж е там, но няма кой да те отрази.
Изникват въпроси като – Кой съм аз изобщо? Имам ли значение за някого? Кой го е грижа? Кой ме забелязва?
Сякаш е бездна от самота и няма изход от нея.
А решението може да е толкова просто: Оставете проклетия телефон настрана. Обърнете внимание на човека до себе си.
Сега, днес, утре и всеки следващ ден. Започнете да инвестирате във връзката си така сякаш е най-важният ви проект (след вас самите).
И всичко може да се промени. 
