Готовността за промяна е решение, не чувство!
Нима не е точно така?
Ако чакаш да ти дойде чувството от някъде, да те сполети като внезапно вдъхновение, значи подсъзнанието ти държи букет от „не мога“, „не трябва“, „не знам“, „не заслужавам“, „не съм достатъчен“, които блокират действията, които иначе знаеш, че са добри за теб.
Чувството няма да дойде от самосебе си. Решението е това, което трябва да дойде.
Решение, че не искаш повече да продължаваш така.Решение да намериш и отстраниш всички невидими „не мога“ и „не искам, защото ме е страх“.Решение да излезеш от познатата, но убиваща те рутина.Решение да скочиш в неизвестното, въпреки че не чувстваш да си готов.Решение да поставиш на първо място истински важните неща. Само така ще намериш време за тях във вечната въртележка „нямам време за това“. Имаш, но си изместил важността. Сложи я на мястото ѝ.Решение да рискуваш. Да подадеш ръка. Да направиш жест. И после пак, и пак, и пак. Сигурно е страшен страхът, че може да те отхвърлят и да загубиш. Какво, ако спечелиш, обаче?
Не чакай да те осени внезапно и магическо чувство. Понякога съдбата дава такива знаци – да. Много по-често обаче сме толкова задръстени от страхове, предразсъдъци и невидими травматични окови, че не забелязваме тези знаци.
Затова трябва да положим усилие да създадем живота, за който мечтаем. Да се срещнем със сенките в себе си, да вземем решение да променим тези наши нагласи, мисли и действия, които ни окопават в живота, който не искаме.
Да вземем решение за промяна и да действаме според него!
Действие след решението! Сега, веднага, а после – отново и отново в избраната посока – с дисциплина и постоянство.
И нещата се променят.
Нали?!
С любов и вяра в човешката способност за себеактуализация и непрестанно развитие.
Марти Иванова
