Как се освободих от затвора на принудата и безпомощността
“Вече ми олекна толкова приятно! Какво облекчение! Сякаш съм в някаква приятна и радостна омая. Чувството, което нося от години като непоносим, смазващ товар, олекна, изчезна. За пръв път от години искам да спя и мога да се отпусна, свободна от вътрешния натиск на ‘трябва’ “ – Това бяха думите на Катя, след изумителната сесия с ТЕС и Пренареждане на Матрицата, която преживя. Но ето откъде започна нейната история:
Катя дойде при мен по препоръка на “случайно” срещнат познат. Изключително рационален, интелигентен човек на здравия разум. От години носела товар от мъка, вина, мъчителни съмнения и самобичуване след смъртта на майка ѝ. Не бе успяла нито с помощта на книги, нито с медитации, рационализация и разговорни терапии, да си помогне да преодолее мъчителното чувство, заседнало тежко в гърдите ѝ. “Сякаш оттогава загубих себе си и започнах да живея в ад, на автопилот” – каза тя.
Още след първата сесия нещата започнаха да се променят, тежестта, вината и самобичуването изчезнаха. Тя започна да се усмихва, престана да реагира остро и раздразнително в общуването със семейството си; започна да харесва образа си в огледалото, да връща частички от себе си. И така, на третата ни среща, тя сподели нещо, което я беше измъчило. “Упражнението, което ми даде да правя за домашно, Марти, в началото беше приятно. И с всеки следващ ден започна да се превръща в мъчение. Беше нещо, което трябваше да направя, сякаш против волята ми. Макар да ми беше неприятно, аз си налагах да го правя отново и отново. Като роб. Толкова силно чувство за принуда, към което част от мен се съпротивляваше. Аз обаче се самопринуждавах и се подчиних на този натиск, който смазваше раменете ми. И накрая финиширах изтощена, смазана, без сили”.
За мен това беше ясна индикация, че сме напипали нещо важно. Човек не изпада в такава крайна реакция заради приятно, лежерно 1-минутно упражнение. Докато тя беше във вихъра на разказа и видимо беше на вълната на тази неприятна енергия, я помолих да започне да си потупва. Потупването с ТЕС може на повърхностно ниво да успокои неприятна емоция, усещане или състояние, но в дълбочина прави много повече от това. В случая потупването беше нужно, за да се настрои Катя още повече на вълната на тази енергия, за да можем да я проследим откъде идва. Тя мигновено я свърза с конкретен момент: “Чувствах се по същия начин, с точно тази тежест, която смазваше раменете ми, в момента в който не издържах да се занимавам с всички тежки задачи около боледуването и смъртта на майка ми. Ден след ден, вече не издържах, едва понасях началото на всеки следващ ден в който се насилвах да продължа. Толкова имах нужда от подкрепа и когато казах това на съпруга ми, той ми отказа опората, която очаквах. Каза ми “Няма как, трябва да продължиш докрай, трябва да направиш каквото е нужно.” Беше брутален момент, направо бях като смазана, зашеметена, изгубена. Не знаех коя съм, бях абсолютно безпомощна и сякаш загубих себе си в този момент”.
Предложих ѝ да използваме Пренареждане на Матрицата с ТЕС, да влезе в онзи минал спомен, и да си представи как потупва на своето тогавашно Аз, за да му помогне да се справи с този огромен стрес. Тя обаче беше толкова ядосана на своето тогавашно Аз! “Как може да съм била толкова глупава!” – нареждаше Катя. Знаех какво трябва да направя, да слушам сигналите, които тялото ми даваше, че му трябва почивка. Аз обаче продължавах до пълно изтощение, сякаш не можех да се съпротивлявам на този натиск, който идваше отвътре. Толкова съм си ядосана, че години наред, започвайки от тогава, се самоунищожавах”.
Трябваше първо да поработим с този гняв към себе си, за да може тя да помогне на миналото си Аз в онзи безпомощен, брутален момент. Докато тя потупваше по себе си за този гняв, аз ѝ разказвах за логичната, биологично обусловена, естествена реакция на мозъка, когато сме в застрашаваща ситуация и сме безпомощни. Когато обичайната реакция “бий се или бягай” не може да сработи, защото няма нито с кого да се сбием, нито от какво да избягаме, спасението е в реакцията “замръзване”. Онази психична анастезия, която ни вкарва в ступор и рационалната мисъл просто не може да си пробие път, защото е активирано животинското, оцеляващо поведение. Как би могъл човек, който е в травматична ситуация, да мисли и предприеме логично поведение? Колко разумно може да се държи човек, който е смазан и безпомощен? Aми ако заседне в тази травма, без тя да бъде обработена дълги години?
Това ѝ помогна да почувства разбиране и състрадание към онова свое Аз в миналото, и тя успя да се свърже с него, за да му помогне да се успокои, да му вдъхне усещане за опора и подкрепа. – “Стресът в моето минало Аз намаля, обаче това изобщо не ѝ помага, защото няма представа какво да прави. – проплака Катя. Толкова е влудяващо, просто няма представа какво да прави, няма план. Чувствам физически болка и натиск в челюстите си в момента. Направо линията където се срещат горната и долната челюст е смазана от този натиск”.
Когато подобно нещо се случи, това е ясна индикация, че в тази така или иначе травматична ситуация, има отзвук от друго, още по-ранно травматично събитие. Затова трябва да намерим и преработим първо по-ранното събитие, за да успеем да освободим докрай настоящото такова. Помолих Катя да продължи да потупва докато усеща този натиск в челюстите си и има мисълта “не знам какво да правя”.
– “Ако имаше по-ранен момент в живота ти, когато пак си усещала този натиск в челюстите и това ‘не знам какво да правя, нямам план’, кога ли би било това? – питах аз. Много скоро изскочиха два детски спомена: в единия тя трябвало против волята си да бели картофи. Толкова била гневна, че я принуждават да прави това, без да може да се откопчи, и с такава ярост белела картофите, че излизали изпод ножа с големината на слива. В другия спомен, баща ѝ я върнал от приятна среща с приятели, за да я принуди да свърши някаква домашна задача.
Очевидно това бяха ситуации със същата енергия, но аз търсех по-силен момент. ”Дай ми по-ранен спомен – казах аз. Ако имаше още по-ранен момент в който пак си усещала този силен натиск в челюстите и ‘не знам какво да правя, безпомощна съм’, кога ли би било това?”
След около 20 секунди потупване Катя изригна в силна реакция: “ЗНАМ КОГА Е ТОВА! О, това беше истински ад! Дерях се по улиците когато отивахме към градината, и се тръшках, и бях в истински ужас! Беше толкова брутално! В детската градина ме принуждаваха да ям месо, а аз не исках. И родителите ми, и леличките, всички! Седяха до мен на масата, за да се уверят, че съм го изяла и въпреки че неистово исках да се откопча, бях безсилна. Такъв брутален натиск, бях като роб, който не може да избяга и трябва да се принуди да изтърпи докрай! Започнах да крия храната в джобовете на престилката си, за да ме оставят. Прибирах се вкъщи с джобове пълни с бутчета, парчета месо и сос. Направо не знаех какво правя, не бях аз, загубих себе си.”
Бинго! Бяхме намерили един от най-важните спомени отговорни за проблема, а всички след него бяха само отзвук и следствие. Тя използваше същите думи, за да опише и детския спомен, и спомена при смъртта на майка ѝ; усещанията бяха същите, принудата беше до краен предел, безпомощността да направи нещо, усещането за загуба на себе си. Потърсихме общата нишка, вярването, което свързваше тези спомени: “Когато ме притискат да направя нещо, съм безпомощна да се съпротивлявам, губя себе си и не мога да правя това, което аз искам, трябва да се подчинявам и да изтърпя докрай”.
Насочих я как да помогне на малкото си Аз в детската градина, за да се отърси от този ступор на “губя себе си в тази принуда”, да го подкрепи в неговата нужда и да му помогне да продължи напред. Преработката стана изключително бързо. Нейното мъничко Аз беше толкова готово за промяната, само чакаше разрешение и подбутване. Катя грееше в наслаждение, а картинката в съзнанието ѝ беше наситена с облекчение, лекота, свобода, разрешение да бъде себе си и да прави това, което иска. Подскачаше свободна и лека. Новото вярване с което грееше тази нова картинка беше “Аз съм свободна да правя това, което искам”. Един товар, носен няколко десетки години, бе освободен!
Върнахме се в спомена със смъртта на майката, където миналото ѝ Аз не знаеше какво да прави. Усещането за натиск в челюстите бе изчезнало, както и усещането за загуба на себе си. Толкова изумително бързо сработва връзката между отделните Аз-ове по линията на повтарящата се травма и ограничаващите вярвания свързани с нея. След като малкото Аз се бе освободило от тежестта на принудата, тази промяна веднага се отрази и при по-голямото ѝ Аз в случката при загубата на мама. Но все още в тази случка имаше толкова много тъга, която тогавашната Катя имаше нужда да сподели с някого, да си я изплаче и изприказва. –“Обикновено всичко разказвах на мама и тя винаги беше там до мен, за да ме изслуша и подкрепи. А когато изпразвах себе си от тежките мисли и емоции, планът за действие винаги изплуваше от самосебе си” – каза тя. Предложих ѝ да поканим тогава душата на мама, в каквато форма, цвят и визия има да се появи тя. Изникна красива, нежна светлина в която миналото Аз на Катя успя да си изплаче насъбраната болка, докато потупваме. Когато след секунди всичко това утихна, нейното минало Аз вече беше съвсем спокойно, с ясен план в главата, спокойна и знаеща какво да прави.
Катя излезе от тази картина притихнала, омиротворена и с думите “Искам да спя. Толкова отдавна не съм спала спокойно, без натиск отвътре. В такова сладостно облекчение съм и искам да поспя.”
В оставащите минути успяхме да коментираме удивителната връзка между тези събития. Как мъничката Катя, заседнала в първата си загуба на {себе си}, в принудата да върви против себе си, оказваше въздействие върху всички следващи по-големи Аз. И как онази случка със смъртта на мама и думите на съпруга “Трябва да продължиш докрай, трябва да направиш каквото е нужно”, са изиграли ролята на тригер, който да активира отново старата травма.
Та тя е реагирала от позицията на малкото безпомощно дете, заседнало в принудата и безпомощността. Как може едно малко, безпомощно дете да реагира рационално и “умно”?
Разбиране, осъзнаване, отърсване от поредица ограничаващи вярвания, които я бяха държали в плен години наред, а след смъртта на майка ѝ се бяха активирали като отворена рана. Ето толкова голяма промяна можем да постигнем с ТЕС, Пренареждане на Матрицата и Божествената Матрица, които използвахме в тази сесия.
И още по-голямо удовлетворение носи проверката на времето. Катя се чувства все по-добре и споделя: “Такова усещане не съм изпитвала никога през живота си! Като че ли си освободен от абсолютно всичко и си само ти”.
Каква радост от свободата да бъдеш Себе си!
