Блог

Защо избираш да преживееш любовта ТАКА? Как избираш своята идентичност?

Защо избираме да бъдем едни, или други хора?
 
Защо избираме да имаме едно, или друго поведение? Да си гризем ноктите, да преяждаме емоционално или да се храним разумно и блансирано; да избираме една или друга храна, да прекаляваме с алкохол, или да не близваме капка; Да сме тихи, скромни, свити, пасивни или уверени, амбициозни, решителни, дейни. Или пък агресивни, мнителни, заядливи, обидчиви? Да изневеряваме и вечно да сме в любовни триъгълници? Да попадаме все на партньори, които ни подтискат, унижават, или не могат да се обвържат? Да предпочитаме възрастни мъже, или млади мъже? Да търсим любовта в мъжете, в жените, в своя пол или нещо друго? Защо скачаш към създаването на семейство и брак още в младежките си години, или бягаш от семейството цял живот?
Защо избираш да си доносник, или защитник?
 
Защо избираме една или друга идентичност и се идентифицираме с един или друг социален етикет и личностови характеристики? – Скромен, незабележим, ярък, вздействащ, свит и неуверен, търсещ внимание, търсещ одобрение, незначителен, забележителен. Мъж, жена, жена-мъж, мъж-жена, гей, транс, някаква смесица? Икономист, търговец, лидер, изпълнител. КАК ИЗБИРАШ “КОЙ СЪМ АЗ”? Защо и под силата на какви фактори се случва това? Знаеш ли? Замислял ли си се?
 
Защо избираме една или друга професия? Защо си толкова добър в планирането, защо си толкова взискателен към детайлите и виждаш грешките от самолет, защо избираш професия, чиито ценности са спреведливост, ред, морал, правораздаване. Които изискват сложна и изтощаваща подготовка? Които носят гигантска отговорност и те държат непрестанно нащрек? Защо избираш да помагаш на другите?
 
Може би изобщо не си се замислял за това, или мислиш, че “нещата от живота просто така са се стекли”, Или, че имаш талант, който се е развил от нищото, че носиш нещо от минал живот, че имаш генетична предопределеност, че “аз просто съм се родил така”.
 
И това изобщо не е вярно.
 
Е, разбира се – оставям няколко процента вероятност да има нещо в генетиката, някакъв товар и влияние от минал живот, който има да се разиграе и разреши сега. И всичко останало Е РЕЗУЛТАТ ОТ ТВОИТЕ ВЯРВАНИЯ (повечето от които си изградил от момента на зачатието ти, през целия период на вътреутробно развитие, през раждането ти и първите 7 години)
Каквото и поведение да си изградил – работно, сексуално, социално, хранително, то е следствие от твоите вярвания, за които често изобщо не подозираш, защото са внедрени като програми в подсъзнанието ти и тихо, като сив кардинал в тила на войската, ръководят абсолютно всяко твое решение, избор и поведение.
 
Тук изобщо не става дума за това дали “да приемем различните”. Всички сме различни по някакъв показател. Не е нужно никой от хората с депресия, с любовна мъка, или вечно лъжещите и изневеряващите, да се борят за равенство и приемане. Не е нужно и никой друг да го прави.
Приемаме всекиго с неговото поведение, стига то да не вреди на другите.
Но тук разглеждаме голямото ЗАЩО на първо време имаш това поведение и си направил такъв избор?
 
Защото когато знаеш ЗАЩО, преставаш да се луташ и да скачаш от избор на избор, да правиш едни и същи грешки и да обвиняваш себе си или света за нещастието си, несполуката, или болката. И също така, получаваш яснота какво да направиш, за да промениш нещата, които не са ОК в живота ти. 
Вярванията ни са градивните тухлички на цялото ни поведение. Създаваме ги, преживявайки и интерпретирайки събитията около нас (още от етап “ембрион”), чисто емоцонално, биохимично и ирационално. Рационалния, мислещ мозък започва да се развива едва след първата годинка от раждането и баааавно се развива чак докъм 25-тата ни годишнина. В първите 7 години пък мозъкът ни функционира на вълни, които ни поддържат в хипнотично състояние – възприемаме и учим бързо. И в допълнение към това, преимуществено информацията се обработва от подсъзнанието, емоционално, първично и биохимично. Енергийно. Как мама и татко се държат помежду си, как се държат към нас. В хиляди ситуации нашето подсъзнание наблюдава внимателно, интерпретира емоционално и оцеляващо-първично, и запаметява инструкции за живот! За съжаление, голяма част от вярванията, които си създаваме, са деструктивни и изкривяват енергията, създавайки вредоносни поведения. Когато сме малки разбираме “така стоят нещата между жените и мъжете, такъв съм аз, това заслужавам, това е моето място и роля в света”. Там, където има заплаха, подсъзнанието генерира стратегия за справяне. “Татко го няма 10 от 12 месеца в годината, а и тогава сякаш не ме забелязва. Татко не ме обича. Липсата на любовта на татко е равносилна на смърт. Затова, за да избегна тази опасност, ще се опитвам всячески да угодя на татко. Да спечеля любовта му. Ще угаждам, ще опитвам да му се харесам, ще се старая много във всичко което правя, за да спечеля най-сетне одобрението му”. На логично, рацонално ниво можеш да твърдиш “Ненавиждам го този човек, не искам да го виждам. Съсипа майка ми и никога не беше до нас”. Но подсъзнанието мисли и действа по друг начин. То не е логично, а е ирационално, първично и емоционално. То винаги ще търси фигурата на татко и ще се старае да спечели любовта му. От тази хипотетична ситуация може да се развият един куп поведения – Да станеш кариерист, който гони детайлите и се старае да изпъкне като най-добрия, винаги правия. Да бъдеш умник, неустоим с гъвкавата си мисъл и енциклопедични знания, приковаващ внимание и възхищение. Да избираш по-възрастни мъже, които обаче вечно да те нараняват и изоставят, или да си предизвиквате друг вид любовни неудачи. Или да избереш мъжкия пол (към който и ти принадлежиш) за обект на твоята любов – платонична и сексуална. И мъжките фигури към които ще изпитваш влечение, ще носят характеристиките на татко – успял, ерудиран, с висок социален ранг – партньор, когото трябва да покориш.
Не е вярно, че “аз съм си бил винаги такъв, не съм избрал да бъда такъв”. Избрал си. Само че не с рационалния ум, а с подсъзнанието. Да, сексуалният инстинкт е заложен изначално в нас. Но КАК точно ще го реализираме, в какво поведение, с какви партньори – това вече е избор, който се гради чрез вярванията. И когато има изкривяване в енергията, то се развива поведение, което само по себе си е базирано на конфликти и носи следващи конфликти. Защо непрестанно хората в средите на “различните” се борят да бъдат приети? Там изначално в голяма степен има чувство за отхвърляне и неприемане. Те самите не приемат себе си и са в непрестанен конфликт със себе си, като изнасят този конфликт във външния план и настояват за приемане от обществото. Не познавам дори един човек, избрал собствения си пол за обект на любов, който да не е в дълбок конфликт със семейството си, с прекъснати взаимоотношения, който да не се лашка непрестанно, с години, в любовни драми, лъжи и скачане “от цвят на цвят”. Това не е критика, разбира се. Никой не критикува хората в депресия, с паник атаки, в развод или в повтарящи се изневери. За всекиго има разбиране, състрадание и когато тези хора се отворят да потърсят в себе си “какво и защо боли, и защо така се случва”, терапевтичният процес ги измъква от блатото на страданието. Много младежи намират пристан на разбиране и приемане в тези среди. Точно в бума на възрастта в която човек търси себе си, бунтува се, не се харесва, опитва се да бъде харесан и приобщен някъде, тези среди на “онеправданиете и неприетите, които се борят за равноправие”, са много привлекателни. Младите хора търсещи себе си, лесно намират сходност и прегръщат тази ранена и бунтовна идентичност, вярвайки, че там ще намерят лек за душевните си рани. Привличат се от красивата и романтична приказка, търсейки любовта, която винаги е липсвала. Уви, докато не се изцелят психоемоционалните корени на това поведение, всяко външно деяние, опитващо се да намери лек за вътрешната рана, ще бъде просто временно бягство.
Напоследък е много тревожна тенденция бумът на хора пристъпващи към поредица от инвазивни процедури, целящи да “променят пола”. Това разбира се е невъзможно в пълния и откровен смисъл на думата. Могат да се маскират някои физически характеристики, да се стимулират по неествен и насилствен за тялото начин, развитието на други външни полови белези. И целият този маскарад да създаде същество, което обрича живота си на продължителни неестествени въздействия върху тялото си, за да поддържа “избрания пол”. Разбира се, отдаваме уважение на малкия процент в който има генетични смущения, които водят до полова неопределеност, и отново някакви тежести от минал живот, които тласкат хората към един или друг житейски завой. Отдаваме внимание и на очевидния политико-социален натиск, който създава ореол на желателност и красота в тези процеси, правейки ги желани и модерни за младите хора. И отново, връщаме търсенето на причините за това поведение към вярванията. Ако непрестанно търсиш себе си, сменяш различни сексуални поведения, подлагаш тялото си на какви ли не неестествени влияния, само и само да се почувстваш най-сетне добре и себе си, дали се касае за проблем във физиологията? Или е психологически конфликт, който те тласка да търсиш разрешение, но вместо да потърсиш в себе си, търсиш различни изяви във външния план? Наблюдавам с интерес етапите на промени, през които минават такива хора. Има етап в който се асоциират с една идентичност, определена от сексуалното предпочитание. И тъй като душевното страдание и неудовлетвореност продължават да тежат, идва момент в който те променят драстично физическите си характеристики, търсейки да постигнат друга “мечтана” идентичност. Често обаче, когато най-сетне постигнат мечтаната физическа промяна, отново избива онази тъпа болка отвътре, която ги тласка към следваща промяна във външния план. Друго, още по-екзотично сексуално предпочитание, друга промяна във външния вид. Уви, там също не идва вътрешния мир и конфликтът рано или късно отново заявява себе си. Мнозина след издевателства над тялото си, отново след време се връщат към “оригиналния” си пол. И цялото това страдание и мъчително търсене на себе си може да бъде предотвратено, ако човек потърси в себе си. В психиката, емоциите и вярванията си.
Ако се луташ в търсенето на своята идентичност, значи има да намериш нещо вътре в себе си. Кой си избрал да бъдеш? Какво се е случило в детството ти, което те е ранило и предопределя изборите ти като зрял човек? Докато не намериш и изцелиш болката в себе си, която те тласка към самонараняващи избори, всяко деяние във външния план ще бъде временно бягство.
Това разбира се важи за всяко друго сексуално/любовно поведение. Ако се намираш в мъчителна продължителна връзка, в която ти си любовницата, а той все обещава да напусне жена си и мечтаеш за деня, когато ще бъдете най-сетне истински заедно и “всичко ще бъде наред”, то също имаш да потърсиш причините в себе си. Този твой любовен избор не е случаен. Ако все попадаш на мъже, които са “недорасли”, безотговорни, неспособни да се ангажират в сериозна връзка, а ти си в позицията на преследвача, то също имаш да потърсиш причините в себе си. Какви деструктивни вярвания те вкарват все в такива ситуации и те привличат към такъв тип мъже? Ако скиташ по света, отдадена на пътешествия, лудории и приключения без да се обвързваш, и си в една доста зряла възраст, то и за това твое поведение има причина, кореняща се в семейството и детските ти години. И ако бягаш от себе си, докато се опитваш да се намериш, там е мястото където трябва да потърсиш и причината, и лека. Ако отдаваш тялото си срещу пари и други материални, и социални придобивки, корените за това поведение са все така във вярванията ти. Ако не успяваш да завържеш и задържиш връзка, ако все се случва така, че се опитваш да угодиш, обаче в един момент той се отдръпва и те изоставя – това също е поведение, мотивирано от вярванията ти и не се случва случайно.
Каквото и поведение да имаш – то е следствие на вкоренените ти вярвания. Някои от тях добри, а голяма част от тях – саботиращи и самонараняващи.
И ако в теб все дреме неудовлетвореност, ако намираш в поведението си модели, които се повтарят и не ти носят спокойствие и радост, то има какво да потърсиш в себе си… Ако искаш да намериш своята идентичност, която ти е убягвала цял живот, имаш да потърсиш дълбоко в подсъзнанието си и инструкциите за живот, програмирани там, а не да търсиш всякакви екзотични промени навън.
Само ако нещо в теб трепне, ако си готов да се пробудиш и да погледнеш болката си в очите. Само тогава тя подлежи на промяна, на изцеление и може най-сетне да де доведе до лелеяното спокойствие, радост и върешен мир.
Кой си ти? И кой искаш да бъдеш?
Марти Иванова
Аз съм Марти Иванова и съм ТЕС майстор и преподавател. Основател съм на сайта www.Svoizbor.com - мястото, където откриваме и поддържаме онова природно естествено състояние на тялото и духа на здраве, радост и хармония. Имам повече от 10 години професионален опит с работа с терапевтични науки, сред които ТЕС (Техники за емоционална свобода), Пренареждане на Матрицата, НЛП терапия, хипнотерапия, медитация, енергийни практики. Работя със стотици Българи, както и с много известни български и чуждестранни автори, ТВ водещи, актьори, модели и журналисти, които избират да ми се доверят и да работят с мен всяка година. Мисията ми е винаги да ти напомням, че силата на изцелението е в твоите ръце; че винаги можеш да активираш любовта и да изградиш живота си наново и никой не може да ти отнеме силата да бъдеш емоционално и душевно свободен. Ако и ти искаш да видиш как можеш да направиш това, вземи моята БЕЗПЛАТНА книжка "Първите 7 стъпки към емоционална свобода, мир и спокойствие". Можеш да изтеглиш безплатната книжка от ТУК.

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *