Защо избираме да бъдем едни, или други хора?
Защо избираме да имаме едно, или друго поведение? Да си гризем ноктите, да преяждаме емоционално или да се храним разумно и блансирано; да избираме една или друга храна, да прекаляваме с алкохол, или да не близваме капка; Да сме тихи, скромни, свити, пасивни или уверени, амбициозни, решителни, дейни. Или пък агресивни, мнителни, заядливи, обидчиви? Да изневеряваме и вечно да сме в любовни триъгълници? Да попадаме все на партньори, които ни подтискат, унижават, или не могат да се обвържат? Да предпочитаме възрастни мъже, или млади мъже? Да търсим любовта в мъжете, в жените, в своя пол или нещо друго? Защо скачаш към създаването на семейство и брак още в младежките си години, или бягаш от семейството цял живот?
Защо избираш да си доносник, или защитник?
Защо избираме една или друга идентичност и се идентифицираме с един или друг социален етикет и личностови характеристики? - Скромен, незабележим, ярък, вздействащ, свит и неуверен, търсещ внимание, търсещ одобрение, незначителен, забележителен. Мъж, жена, жена-мъж, мъж-жена, гей, транс, някаква смесица? Икономист, търговец, лидер, изпълнител. КАК ИЗБИРАШ "КОЙ СЪМ АЗ"? Защо и под силата на какви фактори се случва това? Знаеш ли? Замислял ли си се?
Защо избираме една или друга професия? Защо си толкова добър в планирането, защо си толкова взискателен към детайлите и виждаш грешките от самолет, защо избираш професия, чиито ценности са спреведливост, ред, морал, правораздаване. Които изискват сложна и изтощаваща подготовка? Които носят гигантска отговорност и те държат непрестанно нащрек? Защо избираш да помагаш на другите?
Може би изобщо не си се замислял за това, или мислиш, че "нещата от живота просто така са се стекли", Или, че имаш талант, който се е развил от нищото, че носиш нещо от минал живот, че имаш генетична предопределеност, че "аз просто съм се родил така".
И това изобщо не е вярно.