Духовният байпас или как фино да избягаме от себе си

Та – основно духовния байпас съм го виждала в годините в хора, отдадени на всякакви духовни учения, попиващи мъдрости от гурута, смирено учене на източни мъдрости, КОИТО В СЪЩОТО ВРЕМЕ, от пиадестала на „Аз знам всичко и съм учил всичко за всичко“ пренебрегват психоемоционалните си травми и следствията от тях в живота. Опитват се да ги рационализират през призмата на духовните идеи и учения, които са научили. Да си кажат „Да, да, аз това го знам и вече съм го преодолял, отдавайки се на духовно служене“.

Страдат от тежки заболявания и носят емоционални тежести, огорчения във взаимоотношенията, които никога не са преработили, още от детство. Опитват да замажат всичко това с „алтруизъм, духовно служене, прошка, взаимодействие с възвишени духове, с енергиии от пето измерение“ и т.н.

То само по себе си не е лошо нещо, обаче без целенасочена работа по психоемоционалните, психотелесните следи от травматизми в детството, рода и други превъплъщения, това си остава една въздухарска духовност. Въздуховност, която не се е свързала в здрав съюз с материята и вътрепсихичните процеси.

Това обаче основно са били духовни последователи.

Колко фино и перфидно изтънчено е бягството от себе си!

Говориш за възвишеност на Духа. Проникваш дълбоко в пластове на Съзиданието. Виждаш, разсъждаваш, даваш съвети и даже си действително ценен в помощта, която оказваш на другите. А в същото време в личните взаимоотношения – токсичност. Избягващо поведение, несигурност, бягство от поемане на отговорност, гонене на допаминови залъгалки, емоционална незрялост, нарцистични похвати за закачане на допаминов донор. И други вариации.

Освен да пожелая на всички ни – честност, прямота – към самите себе си. А след това – и към другите. И кураж да бръкнем в дълбокото и да преработим всичко, което старателно сме скрили от себе си. Без да отричаме материята, когницията, емоцията, енергията, душата, духа.