Докато пътувам из страната с тазгодишното ми турне по ТЕС и Пренареждане на Матрицата, отново се убеждавам колко дълбоки светове се разкриват в хората, когато се осмелят да погледнат навътре. И точно там, в тихите дълбини, винаги се появява една обща тема – вътрешното дете.
Тъкмо довършваме най-дълбинната част от Пренареждане на Матрицата и се наслаждавам на разкритията, пробивите и невероятните трансформации, които настъпиха в хората в последните дни. Няма да се уморя да празнувам чудесата, на които ставам свидетел всеки път, нито да им се удивлявам въпреки че така добре познавам процеса.
Виждам как някои хора плахо тръгват към дълбините си, от най-видимите на външен план неприятни емоции, емоционални състояния или проблеми в живота, които ги държат в изцеждащо силите състояние, без да знаят как да променят това. Стигат до някъде, вземат своята полза от обученията на живо по ТЕС и си помагат да подобрят живота си значително. Други са истински решени да се гмурнат в най-дълбокото след ТЕС и там с Пренареждане на Матрицата прекрояват основите на живота си по такъв начин, какъвто не са и подозирали, че е възможен.
И точно в тези хора видях нещо, което много хора търсят: желанието да погледнат навътре, но не с розови очила, а с истинска готовност да се изправят пред собственото си вътрешно дете. Това е тема, която се радвам, че все повече гори в сърцата на хората.
Ако и ти си чувал за вътрешното дете – знаеш какво говоря и защо е толкова значимо. Това не е просто нещо захаросано и красиво, което обвиваме в позитивни мантри и му казваме „всичко ще е наред“. Всъщност това „дете“ често е онова обидено, разочаровано, уплашено парченце от нас, което не е получило вниманието, грижата или любовта, когато са му били най-нужни. Замръзнало е в моменти на заплаха и безпомощност и си стои в този вечно повтарящ се момент, дори и сега, дори и да си вече на преклонна възраст. Точно това уплашено и безпомощно дете реагира бурно в моменти, в които си притеснен и притиснат, а ти се чудиш защо си толкова невротичен, гневен, избухлив, или избягващ. Истината е, че в трудни моменти не реагираш ТИ от позицията на възрастния, който е събрал житейски опит, а реагира малкото, уплашено, безпомощно дете в теб, замръзнало в своята травма.
И колкото и да се усмихваме пред огледалото с по едно „Аз съм силен!“, то се усеща. Усмивките минават по повърхността, но на дълбоко често остават стари рани, които не изчезват просто ей така.
Какво точно е вътрешното дете?
Това вътрешно дете е като малка невидима котва, която понякога се закача за сърцето ни и ни държи на едно място, когато искаме да се движим напред. То си седи там и трупа малко по малко замръзнала безпомощност, самота и още наранени емоции, през чийто болезнен филтър възприема живота. И знаеш ли, това не е защото си слаб, нито защото не си умен или не си се опитал. Просто е трудно да се изправиш лице в лице със собственото си минало и да кажеш: „Окей, тук нещо не е както трябва.“
Така че, какво можеш да направиш по въпроса? Как се работи с вътрешното дете без захаросани мантри?
1. Запознай се с него. Седни за малко със себе си, без да бягаш към поредния позитивен цитат. Вглъби се в себе си, докато потупваш на върха на главата или на точката в началото на веждата и усети какви чувства и мисли нахлуват в теб, когато мислиш за начина, по който се чувстваш в проблемна ситуация. Вземи лист и химикал и запиши какво усещаш. Какви са първите емоции, които ти идват? Чувствата, които напират в теб под гнева, който често е на повърхността, са от твоето мъничко Аз. Как се чувства то – объркано, самотно, нечуто, неразбрано, безпомощно? Понякога дори самото осъзнаване може да ни даде много информация защо реагираме огнено в дадена ситуация или поне да бъде първата важна стъпка към себе си.
2. Позволи на това дете в теб да се ядоса. Да, сериозно! Дай му пространство да изрази това, което чувства – дори и да е гняв, разочарование или обида. Въпреки всички красиви думи, които чуваме за прошката, истината е, че е по-добре първо да изпуснем парата и да освободим дълбоките си потиснати чувства, отколкото да се преструваме, че всичко е наред.
3. Виж къде ти липсва граница. Когато детето в нас е останало нечуто или пренебрегнато, често като възрастни имаме трудност да казваме „не“ или да слагаме граници. Ако се чувстваш като гумен човек, който се огъва на всички посоки, може би вътрешното ти дете те моли да поставиш здравословни граници и най-сетне да се погрижиш за себе си.
4. Разграничи нуждите от желанията. Понякога вътрешното дете иска нещо не защото му трябва, а защото някога не го е получило и се чувства изоставено. Ако често имаш усещане, че все нещо ти липсва, задай си въпроса: „Наистина ли това е потребност или е нещо, което някога не съм имал и сега се опитвам да запълня?“
5. Погрижи се за това дете. Визуализирай и почувствай как от позиция на сегашното ти Аз можеш да бъдеш до това мъничко и уплашено дете, да го прегърнеш, да му обясниш, да го приласкаеш, да го увериш, че си до него и ще се погрижиш за неговата болка.
6. Практикувай приемането. Ето един малък експеримент – следващият път, когато усетиш болка, не я избутвай настрана. Просто я наблюдавай. Като бърз тренинг по медитация, но без да търсиш изход. Приемането не значи, че болката ще изчезне, но ще започнеш да се отнасяш към нея с повече разбиране.
Да, работата не е лесна, но действай, защото всяка стъпка, която правиш, я правиш за себе си.
Виждам как някои хора плахо тръгват към дълбините си, от най-видимите на външен план неприятни емоции, емоционални състояния или проблеми в живота, които ги държат в изцеждащо силите състояние, без да знаят как да променят това. Стигат до някъде, вземат своята полза от обученията на живо по ТЕС и си помагат да подобрят живота си значително. Други са истински решени да се гмурнат в най-дълбокото след ТЕС и там с Пренареждане на Матрицата прекрояват основите на живота си по такъв начин, какъвто не са и подозирали, че е възможен.
