човешки капитал

За хората, мишките и мениджърите

Преди време ви разказах за едни хора, много наподобяващи едновремешните комсомолски секретари - с бетонирани мозъци, роботизирани функции, яко вкарани в шаблончетата на матрицата, които по цял ден са заети с едно нищоправене, (но за сметка на това маскирано много импозатнтно), изглеждат много заети, все със съществени неща. Че и си вярват. Помните ли? Ако сте пропуснали - ето възможност да наваксате. Защото сега смятам да продължа темата. С малко по-различен фокус. Отново адресирам днешната си публикация към мениджърите - онези, които имат властта и отговорностите да ръководят компании, отдели, процеси, хора. Виж, когато стане дума за управление на хора, вече нагазваме в едни мътни води, а мъглата става непрогледна. За съжаление в България все още истински мениджъри на хора няма. Или ако има, се броят на пръсти. Мениджърът обикновено е човек, който е уцелил правилното време и правилните хора, с които в продължение на определен период от време е пил вечерното си питие, успял е да се сприятели с правилните хора и да спечели симпатиите им. Основните постижения на мениджъра се изчерпват с някоя и друга добавена нула към заплатата, гръмка титла
Виж още