чисто осъзнаване

Личностно развитие

Изкуството на малките крачки

Колко пъти ви се е случвало да се чувствате безсилен под напора на прииждащите задачки? Правите дълги списъци, захващате няколко точки от него, но все повече и повече нови изникват, влагате цялата си страст и устрем в работата, активирате не 100, ами 150% от себе си.. но в края на деня списъкът със задачи стои все така отчайващо дълъг, а вие сте изтощен. И както почти във всяка ситуация, отговорът се оказа в нулевата точка, нищото, пустотата. Ако имаш желания - всъщност казваш на висок глас, че в живота ти има липси. Ако правиш нещо с много усилия - нещата не се получават; ако налагаш контрол - получаваш хаос. Ако негодуваш срещу ситуация, явление - получаваш още по-голяма порция от същото. А всичко, което ти е необходимо за да излезеш от ситуацията.. е да се оставиш. На английски език звучи сякаш по-добре "to let go". Да пуснеш контрола, да пуснеш очакванията, да пуснеш притесненията "Ами какво ще стане ако не..." Да се оставиш в ръцете на Бог, да оставиш Вселената да случи всичко онова, което е по големия план.
Виж още
Духовно израстване Личностно развитие

Защо Законът за привличането рядко работи?

Законът за привличането сякаш рядко сработва в наша полза. И за това има няколко много сериозни причини. Има няколко неотменно важни стъпки и елементи в "магията", които са нужни, за да сработи тя. Его-съзнанието, което твори от позицията на ума, желанието, дори намерението - или е обречено на неуспех в привличането, или създава поредната порция противоположности и разлюлява махалото. А това, което дава нужната задвижваща искрица на закона за привличането са три прости неща: да включим менталното, емоционалното и физическото тяло. И да започнем да творим от сърцето. Творим от сърцето когато лявото и дясното полукълбо работят заедно, ние сме във връзка с Вътрешния Аз в полето на Чистото Осъзнаване, там където сме Едно. Тогава стават чудеса. А ето и една концепция за още по-напреднали: ние не просто материализираме нещо в настоящата ни реалност. Квантовата механика твърди, че съществуват безброй паралелни вселени и реалности, и безброй наши версии, които преживяват нещо различно в един и същ момент. Когато настроим себе си на вибрацията на реалността, в която тялото ни е съвършено здраво, без помен от каквито и да било болести, ние просто се преместваме в онази квантова реалност, в която това е точно така.
Виж още
Личностно развитие

Светлина и Тъмнина?

Когато сме неосъзнати за вътрешния Аз и се люлеем на люлката на противоположностите, не разбираме, че добро и зло са двете страни на една и съща монета и без едното не можем да разберем другото. Но колкото и да е странно на пръв поглед, там и зад двата полюса стои чувството на страх. Дори и зад положителния. Защото всичко придобито отвън, може да бъде загубено. Когато Осъзнаем Вътрешния Аз и това, че сме Цялото, ние се закотвяме в оста на люлката - там, където чувството е на Безусловна любов и съпътстващите ги тишина, покой и радост и вече нямаме нужда да манипулираме външния свят, в безплодни опити да отрази нашите ментални виждания за правилно и грешно.
Виж още
Духовно израстване

Прехода 2012 – разгръщащи се усещания

В момента преминаваме през една авантюра на Съзнанието, която няма прецедент на тази Игрална дъска. Старата парадигма на 3D играта, където Душата идваше живот след живот за да може да еволюира чрез противоположностите, а ние като една гъсеница си въобразявахме, че животът ни се случва и няма нищо общо с нас, вече е изпразнена от съдържание и е просто един театрален декор. Осъзнаването на Светлината на Душата води до нейното разширяване и в един момент тя се свързва с Духа, което се явява нейното Просветление със съпътстващото го чувство на блаженство. Това е интеграцията на Духа в материята. Знам, че това е само началото, защото ние не сме нищо друго освен Съзнание, а то може да се разширява до безкрай.
Виж още
Личностно развитие

Емоционална буря в чаша вода

Неотдавна в групата на сайта във фейсбук захванахме една дискусия. По-точно аз я наченах. Бях много наранена от лъжата на човек, който смятах за изключително близък. Просто е част от семейството. Имах му 110% доверие, изпитвах възхищение и огромна любов към него. Пък той взе, че ме излъга. Ама ей така, със замах, без дори да му мигне окото, дори не беше си вързал "алибито" както трябва - лъсна веднага. А още по-възмутена бях, че въпреки, че стана очевиден факт, че съм разбрала за лъжата, той се държеше сякаш нищо не е станало. Няма лъжа, има само илюзия. Недоумявах. И болеше. Е, мина време, докато това уроче се намести, узрее и намери пролуката си светлинка. Таман беше а-ха да узреее и да падне като зряла круша от дървото, но още се клатушкаше и колебаеше, когато лекичко и деликатно побутване от скъп приятел изигра ролята на финалния полъх, който събори узрелия плод :-) Добре, знаем за онзи закон, който гласи, че каквото виждаш в другите хора, то всъщност отразява собствената ти същност. И тогава недоумявах - добре де, ама това е абсурд, та аз никого не лъжа! Да, никого. Освен себе си :-) Не се чувствах комфортно със себе си в един момент, но си казвах "е, какво да се прави, в крайна сметка това ти е мисията". И се залъгвах, че това е уместно. Да, ама не!
Виж още