учебен сезон

Училище любимо…

Идваме на този свят съвсем чисти, необременени, с отворени очи, включени сетива, опознаваме всичко в нас и около нас водени единствено от първичната програма, заложена във всеки от нас - подсъзнанието, интуицията, онази частичка от нас, която ни свързва със Вселенското съзнание, с онази безгранична и необятна библиотека от познания и опитности. Но попадаме в света на дуалността и всички се втурват да ни учат и .. да подтиснат този вътрешен глас. Обучаването започва още с първите глътки въздух. Учат ни как ядем, да пием, да говорим. Кога и дали да се смеем, да не говорим на висок глас, да не се смеем на глупости, да не се вдетиняваме, да бъдем сериозни, да не мечтаем, да не си говорим "сами". Да бъдем като възрастните. От най-ранно детство всъщност целокупните усилия на заобикалящите ни "авторитети" насочват вниманието ни външния свят - към света на следствията. И започва нашата лудешка въртележка, от която сякаш няма измъкване и все оставаме с усещането, че нещо не е както трябва... Мечтая си за момента, в този осъзнат живот, в това прекрасно благословено тяло, в който още в училище ще се изучават истинския произход на човешките същества, вътрешния свят,мислите, емоциите, начините по които да творят децата ни по най-добрия начин, свобода, духовна гимнастика, управляване на енергия, равенство, приемане, любов. Работата със светлина ще бъде сериозно изучавана наука, а не нещо абстрактно и неразбираемо.
Виж още