Техники за емоционална свобода

ЗАЩО се фокусираме върху негативното, когато работим с ТЕС? Защо върху болката, проблема, страданието? Не е ли по-добре да избягваме негативните неща и да си казваме положителни утвърждения? ТОВА е един от най-честите въпроси, които объркват начинаещите в ТЕС. В крайна сметка никой не иска да види увеличени лошите неща, а да ги замести с положителни, нали така? И точно затова, пътят ни към доброто и положителното, минава през честната среща с негатива, без шикалкавене, замазване и криене. Всеки иска да избяга от болката, да я намали, да я изгони и замаже. И така не ни хрумва, че пътят на изцелението минава ПРЕЗ болката. През съзнателното влизане в болката, осмислянето ѝ, изчувстването ѝ, до пълното ѝ освобождение. Кралицата на положителните утвърждения Луиз Хей, казва за работата с ТЕС върху негативното, която е практикувала с американския ни колега Ник Ортнър: "Ако искаш да изчистиш една къща, трябва да видиш мръсотията". 

Смъртта е една от най-тежките теми, винаги ни разтърсва и замисля, а загубата на любим човек е сред травмите с голямо Т. Това са тежките, големи травми които носят със себе опасността да оставят огромна незарастваща рана в душата ни. В работата си често се срещам с хора, които споделят "Така и не успях да преодолея смъртта на майка ми, а минаха 20 години", "След смъртта на баща ми вече не съм същия човек", "Всичко започна след като Х почина". Няма ултимативен лек и бързо хапче срещу тази болка, но е добре да сме наясно срещу какво се изправяме за да можем все пак да преминем през това голямо изпитание, и да сме цели, здрави и способни да продължим живота си след това. Никога не си подготвен за смъртта на близкия човек, дори когато я очакваш и знаеш, че идва. А често тя идва неочаквано, твърде бързо, сякаш ненавременно и дори несправедливо. Това, което се случва изключително често, но хората не го знаят и се смущават, е първоначалното обезболяване. Описват го така "Странно, но не усетих нищо. Сякаш не се отнасяше за мен, а за някой друг", "Всички в стаята бяха разстроени и плачеха заради новината, а аз не почувствах нищо", "Бях като в ступор, Нищо не усещах", "Как може да съм толкова безчувствена?". Тази липса на реакция и обезчувствяване е толкова смущаваща за мнозина, че дори изпитват вина и срам. А не бива. Това е една от най-естествените реакции, които...

Светът сякаш е полудял. Социална агресия, абсурди на политическата сцена, напрежение и хипер стрес. Депресията, тревожността и паник атаките надничат иззад всеки ъгъл, но нямаме време за тях - бизнесът, политиката, работата и общественият образ изискват да се стегнеш. Да се мобилизаш, да подтиснеш и прикриеш тревожните симптоми, и да довършиш започнатото. Няма време за такива глезотии като "вътрешен свят", емоции и себепознание. Надпреварваме се да постигаме "това, което трябва", преди да разберем кои сме и какво е призванието ни. Що е то емоционална свобода? И защо ни е нужна тя? За кого е полезна, с какво изобщо помага, има ли място в забързания сериозен свят? И как се постига? Ето кои известни личности прилагат техниките. Достъпни са за всеки!

Природата е гениална - тя ни дава цели 7 години в които сме в хипнотично състояние, наблюдаваме, сваляме информация и инсталираме програми в подсъзнанието си. Наблюдаваме и запаметяваме в подсъзнанието модели на поведение на другите хора около нас - родители, учители, заобикаляща среда. За съжаление, всеки психолог ще ви каже, че поне 70% от тези придобити програми за деструктивни, обезсилващи, самосаботиращи, ограничаващи. Ние оперираме от гледна точка на програмите в подсъзнанието и създаваме реалност базирана на тях. Съзнателният ни ум е този, който знае какво иска от живота - искаме да сме здрави, щастливи, успешни, да се чувстваме добре. Но онази по-силната част от ума е подсъзнанието - онази част от ума която е била програмирана в първите 7 години. Ако в по-голямата част от дена сте на "автопилот" - задълбали сте се в себе си, мислейки, анализирайки, или просто разсеяни, то тогава кой държи контрола върху ежедневните, дребни неща? Отговорът е "Автопилотът - подсъзнанието". А знаете ли каква част от деня се контролира от автопилота? - 95%! И тъй като програмите от подсъзнанието ни се възпроизвеждат спонтанно, без ние да обръщаме внимание, дори не забелязваме това поведение. Представяте ли си - възможно ли е през 95% от времето ни ние да се самосаботираме? Да оперираме от позицията на програмите получени от семейството ни и други външни хора, без дори да ги забелязваме? 95% от живота ни идва от другите хора, не от нашите съзнателни желания, копнежи и цели!