Как да се справим със загубата на любим човек
Смъртта е една от най-тежките теми, винаги ни разтърсва и замисля, а загубата на любим човек е сред травмите с голямо Т. Това са тежките, големи травми които носят със себе опасността да оставят огромна незарастваща рана в душата ни.
В работата си често се срещам с хора, които споделят "Така и не успях да преодолея смъртта на майка ми, а минаха 20 години", "След смъртта на баща ми вече не съм същия човек", "Всичко започна след като Х почина". Няма ултимативен лек и бързо хапче срещу тази болка, но е добре да сме наясно срещу какво се изправяме за да можем все пак да преминем през това голямо изпитание, и да сме цели, здрави и способни да продължим живота си след това.
Никога не си подготвен за смъртта на близкия човек, дори когато я очакваш и знаеш, че идва. А често тя идва неочаквано, твърде бързо, сякаш ненавременно и дори несправедливо.
Това, което се случва изключително често, но хората не го знаят и се смущават, е първоначалното обезболяване. Описват го така "Странно, но не усетих нищо. Сякаш не се отнасяше за мен, а за някой друг", "Всички в стаята бяха разстроени и плачеха заради новината, а аз не почувствах нищо", "Бях като в ступор, Нищо не усещах", "Как може да съм толкова безчувствена?". Тази липса на реакция и обезчувствяване е толкова смущаваща за мнозина, че дори изпитват вина и срам. А не бива. Това е една от най-естествените реакции, които...