сътворяване

Молитва? Благодаря!

Днес няма да ви питам дали вярвате в Бог. Не за друго, ами би било леко налудничаво. Все едно да ви питам дали вярвате, че съществува някаква сила, която кара електрическата крушка да свети. Така де, живеем в толкова съвършена Вселена, дори само планетата, която обитаваме е самото съвършенство – самоорганизирана, самоуправляваща се, саморегулираща се според Вселенските закони частичка от нещо по-мащабно, което аз, с ограниченият си човешки разум все още не мога да проумея изцяло...И на товаотгоре да твърдя, че няма по-велика сила ( да я наречем Бог), която е сътворила, управлява и участва в еволюцията на този организиран космически хаос, наистина би било глупаво. Хубавото е,че всички ние (макар временно да сме със замъглено съзнание поради дуалността в която живеем) сме частички от този Бог. Или пък Божествента искрица е във всеки от нас. Творческата частица – онази, която ни дава правото на свободен избор и ни дава възможността да съ-творяваме в партньорство с Бог. Бог е в нас и ние сме в него. Също като с принципа на холограмата – частичката се съдържа в Цялото и Цялото се съдържа във всяка отделна частичка.
Виж още

Блатото на завистта

Обичам България. И българите обичам. Нищо, че великият хан Аспарух в момента ни гледа смръщено от висините на светлите селения, умислен и тъжен за това, че народът му е загубен, заблуден и се лута без ориентир и посока. Нищо, че учителят Дънов клати тъжно глава в почуда, че дори онези, дето твърдят и мислят, че са стъпили на пътя на осъзнаването, вдигат само шум, говорят, цитират мъдри мисли и повели, но отвътре е празно... Обичам българите. Защото те имат тази свещена мисия да уравновесят и хармонизират Ума и Любовта. Така казва Учителят. Защото те са черният дроб на Вселената. Те са онези, които преминават през купища промени, осъзнавайки ги и израствайки. Те еволюират и изтласкват нова кръв към целия космически организъм. Но едно огромно енергийно предизвикателство е надвиснало над нас и само и единствено от нас зависи да го отработим правилно и трансформираме в положителна посока енергията. Завистта. Липсата на радост, искрена, трептяща радост за успехите на другите. Защо? Хайде, не е ли време да оразличим, да приемем и отработим това предизвикателство? Не е ли време да си научим най-сетне урока? Разбирате ли... за всички има - по много! Ако си позволите да се зарадвате искрено за успехите на дугите, най-много да завъртите колелцето и да привлечете успех и към себе си. Защото всички сме свързани и всичко функционира според точните, свещени Вселенски закони. Позволете си да оцените и приемете с искрена радост успеха, защото това, което виждате в другите, рефлектира като огледален образ към вас. Ще привлечете радост и изобилие в живота си, а веднъж отработили този урок и повтарящ се модел, ще допринесете и за качествена промяна в Цялото.. Съзнавате ли каква огромна крачка в личната и в общата еволюция е тази наглед малка промяна?
Виж още