Невидимото отвъд мъглата
Здравейте отново в петък, любими приятели.
Реших, че е крайно време да възвърнем към живот традицията на петъчните притчи и помолих Крион да ме насочи - какво в момента е важно да отработим, какво е нещото, на което трябва да обърнем внимание...
Както винаги, съвсем "случайно" вниманието ми бе насочено към притча, която говори за нещо, което в момента е особено актуално за голяма част от вас - виждам го, срещам го в очите ви, в разговорите, които водим. Дори със скъпите, просветлени същества, които срещам често и с които говорим и споделяме.
Искате ли да разберете какво е то? С удоволствие ще ви разкажа. С петъчната притча :-)
Много от вас "знаят" всичко това. Дори правят плахи крачки в посока на мъглата. Но още щом навлязат в нея, биват обхванати от добре познатите страхове, несигурност, неувереност и губят вяра в себе си. Губят се очертанията на "сигурността", а отвъд мъглата все още нищо се се вижда ясно. Разбирам, че е трудно да вървиш уверено напред, докато виждаш едва до следващата крачка. Да вървиш, воден от вярата, въпреки, че не виждаш надалече и не знаеш какво те очаква там. Но едно е сигурно - ако останете в сивата кутийка, на острова - никога няма да познаете свободата и изобилието, което се лее там, където се празнува Живота! Не се страхувайте! Дори да сте тръгнали по Пътя и да сте заседнали в мъглата в мрака, без да виждате ясен знак, път и посока - не се страхувайте! Това е само преходен период, който ви позволява да се нагодите и адаптирате към предстоящото, към новото, да се изправите срещу страховете си и да извадите навън онази скрита сила, която сте потискали толкова години.