стереотипи

Напоследък анекдотът за русалката и кита доби голяма популярност и обиколи интернет, илюстриран със снимка на прекрасната Тара Лин. Историята е много симпатична и с хитър и остроумен завършек. Но защо зад хитроумния отговор на жената прозира тъгата, противопоставянето и конкурирането? Защо непременно трябва да е едното над другото? Защо трябва да избираме само един от образите на Жената, когато тя има потенциалите на всеки един образ, на всяка една опитност и нюанс на прекрасната, топла женска енергия? Следвайки метафората с която си играе тази история - не можем ли да съчетаем красотата, гъвкавостта и обаянието на русалката с нежността, игривостта и отдадеността към семейството на кита? Замислете се - не са ли твърде много критериите според които ни разделя обществото? Или пък нечии чужди интереси, умело манипулиращи обществото? Не е ли време да сложим край на вечното противопоставяне и разделение? Бедни и богати, образовани и неуки, млади и стари, слаби и дебели, пушачи и непушачи, красиви и грозни, месоядни и вегетарианци, бели и черни ... Слугуваме на едно вечно противопоставяне, вместо да осъзнаем, че всички сме част от Цялото, всички сме ЕДНО. И вместо да търсим поредната причина да се противопоставим един на друг и да си докажем кой е по-по-най, не можем ли да потърсим себе си в отсрещния човек, да извлечем и интегрираме неговите положителни качества и опитности. Защото те са и наши. И когато започнем да търсим онова, което ни обединява, а не това, което ни разделя, то тогава наистина ще тръгнем с огромни крачки към следващото еволюционно ниво.