Могат ли децата да бъдат смисълът на живота ти?
Попадали ли сте на фрази-клишета, които се тиражират УЖ в подкрепа на Любовта? Например "Децата ми са смисълът на живота ми", "Любовта не е да намериш някой с когото да живееш, а някой без когото не можеш да живееш". "Аз без теб съм никой, животът ми е нищо", "Тя мойта е свършила, важното е децата да са добре". Има и други подобни, знаете ги, нали. Този вид фрази в песни, текстове и разговори, привидно заявяващи се в подкрепа на любовта, звучащи привидно красиво и романтично. А дефакто - подкрепящи единствено обезличаването, личното обезмисляне и лишаване от стойност, загуба на смисъла в живота. Ама как така децата ти са смисълът на живота ти, бре човек!? Утре тези деца ще излетят от гнездото, ще свият свое, ще имат свои интереси и път. Тогава какво ще стане със смисъла на живота ти? Ще се сринеш? Ще поемеш с бодра крачка към гроба или поне към старческия дом? Ще изпаднеш в депресия, празнота, осъзнавайки, че вече нямаш цел, посока, стойност? Или ще ...