себеуважение

Енергийна Психология Личностно развитие

Личните граници и себеуважението

Уважавате ли себе си? Високо, или ниско е усещането ви за собствена себестойност? Сигурна съм, че много хора биха отговорили автоматично “Ами да, разбира се, че уважавам себе си”. И все пак, проверете се: Минавате ли бързо и лесно бариерата на уважителното обръщение – на другите хора към вас и вие към другите хора? Склонни ли сте да сте на разположение по всяко време? На телефона, на повикване от познат, непознат, на съобщенията в социалните мрежи? Събота, неделя, празник, делник, късно сутрин, късно вечер, по произволно време от нощта, стига да сте будни? Готови ли сте да дадете плодовете на труда си – било то интелектуален, терапевтичен, познавателен или материален продукт/услуга, които създавате, за незначителна, занижена цена? Защото “хората имат нужда, не могат да си го позволят, от мен се очаква, не мога да искам, не е редно” и други причини? Склонни ли сте да позвъните на някого, да му пишете, да поискате съвет, мнение, услуга, или друго – независимо от деня и часа? Считате ли, че е напълно приемливо да пишете, или дори позвъните в произволно време на авторитет в медицината, психологията, автор или друга обществена личност, само защото той ви е приел в контактите си в социална мрежа? Ако повечето отговори са “да” и дори повдигате вежди с недоумение “е, не разбирам какъв е проблемът”, значи имате работа с личните си граници и себеуважението. Там е работата, че ако имате проблем със самооценката и себеуважението, то вие ще обезценявате всичко свое. И когато отношението ви към вас самите е такова, то приемате, че така функционира светът.
Виж още
Енергийна Психология Личностно развитие

Аз не съм важна, тя моята вече е изпята …

Чували ли сте тези думи? Сигурна съм, че сте. Също както и аз. Сякаш са една типична мантра, която хората над определена възраст подхващат и предават през поколенията. Понякога възрастовата летва е доста ниска - насред най-жизнената зрялост. И това е изключително тъжно, защото тихо и необмислено тази фраза предава през поколенията една пасивна, жертвена, вредоносна житейска позиция. Мнозина зрели хора изричат тези думи автоматизирано, без замисляне и осмисляне. Чували са ги вече толкова пъти от своите възрастни родители и роднини, че тази вредоносна мантра се е плъзнала неуловимо в представите им за адекватно поведение в зрялата възраст. Сякаш по подразбиране, като част от нормалността, от един момент насетне "АЗ" преставам да съм важен. Моят живот престава да има смисъл, значение, цел, посока. И цялата значимост се измества само и единствено в посока на децата. А какво става тогава с твоя живот, щом той вече не е важен? И това ли е нещото, което искаш да предадеш на децата си, за да се превърне и в тяхна мантра? Защото, повярвайте ми, цялото внимание, загриженост, глезене, материални дарове, олекват пред личния пример. Това, което на първо време предаваме на децата ни, са моделите по който се случва живота. Как се случват взаимоотношенията между мъжете и жените, приятелствата, как се отнасят хората помежду си и как се отнасят другите към теб; как се случва успехът, материалнотото изобилие и парите, здравето. Как да се отнасяш към себе си, кой си ти и каква е стойността ти в този свят, кои са начините с които да посрещнеш житейските предизвикателства. Всички тези модели и още десетки, новото поколение учи от теб.
Виж още