приемане

Битките в живота

Научих - отвърнал принцът, че светът е огледало на Душата ми. Че душата ми не вижда света, а собственото си отражение в него. Когато е радостна, и светът й се струва весел. Когато нещо й тежи, светът й изглежда тъжен. Но сам по себе си светът не е нито весел, нито тъжен. Той просто е тук, съществува - и това е всичко. Не той ме измъчваше, а представата, която имах за него. Научих се да го приемам, без да го осъждам - напълно и безусловно.- Това е Третата мъдрост - казал старият мъдрец. - Ето, че вече си в съгласие със себе си, с другите и със Света.
Виж още

Втора среща „Обречени на разкош” с Михаела Петрова

Ще поговорим за това какво да ги правим тези емоционални рани, които всеки път ни пречат да обичаме ей така, защото ни се обича. Или иначе казано за сродни души, кармични отношения, пламъци-близнаци, огледални ефекти... и „с какво пък ми помага това когато трябва да реша да му се обадя или да не му се обадя?”. Защо едни жени ги обсипват с подаръци, а „аз моя го дундуркам” ?, как биохимията на тялото ни проваля всякакви опити да изиграем ролята на недостъпни, хладнокръвни и дори... безусловно обичащи. Ще ви разкажа приказката за „Неродената мома”, така както аз я разбирам и после с една забавна визуализация ще видим дали пък не може да я оправим тази работа с освобождаването от различните нюанси на нараняване, прошка, приемане и прекъсване на връзката с навикът да се подценяваме. Какво аджеба е безусловна любов? Ще видим дали ви е приятно да я изпитате, просто за разнообразие? Пък после, както вече казах, вие си решавате.
Виж още

За неузрелите домати, приказките и акта на (не)приемане.

Колко пъти ви се е случвало да кажете по адрес на някой "Този е пълен идиот", или "Този е измамник", "Как може да има такива глупави, ограничени, невъзпитани, неразбрани и т.н. и т.н. хора?". Сигурна съм, че това се случва ежедневно. Съвсем доскоро в една или друга степен присъстваше и в моето ежедневие. Не само това. Даже спретнах една хубава статия за "водачите", "лечителите" и прочее фугурите в духовния бизнес, които по някакъв начин се стремят предимно към финансови облаги, подвеждат хората и с всевъзможни хитри кукички ги "абонират" за услугите си, като сякаш колкото и да купиш и колкото и курсове да посетиш, все не е напълно достатъчно за да постигнеш изцеление, извисяване, просветление, или там каквото търсиш. Винаги има още няколко по-горни нива.И тази статия стана една от най-четените и предизвикваща дискусии. До такава степен, че стана причина и вдъхнови една от темите в предаване по БНТ. Но понеже няма крайна и неоспорима истина, и тя като всяко нещо във Вселената се променя. Или по-скоро - променя се гледната точка на човек към това, което приема за истина. Хубавото нещо в развитието на човек е, че със всеки нов светлинен скок и повишаване на вибрационното равнище, изскачат неща, отговори и прозрения, които са толкова простички.. но чудно как не са били видими за нас в онова предишно състояние. И така в един момент си казах "Чакай, чакай... Това всъщност е поредния критерий, по който хората да се разграничават, разделят, критикуват и осъждат един друг! А нали един от най-важните ни уроци, свързани с прехода и изцелението ни в момента е състраданието, тоест - ПРИЕМАНЕТО!"
Виж още

Жените в теб

Напоследък анекдотът за русалката и кита доби голяма популярност и обиколи интернет, илюстриран със снимка на прекрасната Тара Лин. Историята е много симпатична и с хитър и остроумен завършек. Но защо зад хитроумния отговор на жената прозира тъгата, противопоставянето и конкурирането? Защо непременно трябва да е едното над другото? Защо трябва да избираме само един от образите на Жената, когато тя има потенциалите на всеки един образ, на всяка една опитност и нюанс на прекрасната, топла женска енергия? Следвайки метафората с която си играе тази история - не можем ли да съчетаем красотата, гъвкавостта и обаянието на русалката с нежността, игривостта и отдадеността към семейството на кита? Замислете се - не са ли твърде много критериите според които ни разделя обществото? Или пък нечии чужди интереси, умело манипулиращи обществото? Не е ли време да сложим край на вечното противопоставяне и разделение? Бедни и богати, образовани и неуки, млади и стари, слаби и дебели, пушачи и непушачи, красиви и грозни, месоядни и вегетарианци, бели и черни ... Слугуваме на едно вечно противопоставяне, вместо да осъзнаем, че всички сме част от Цялото, всички сме ЕДНО. И вместо да търсим поредната причина да се противопоставим един на друг и да си докажем кой е по-по-най, не можем ли да потърсим себе си в отсрещния човек, да извлечем и интегрираме неговите положителни качества и опитности. Защото те са и наши. И когато започнем да търсим онова, което ни обединява, а не това, което ни разделя, то тогава наистина ще тръгнем с огромни крачки към следващото еволюционно ниво.
Виж още