Никога повече обидена, наранена, оскърбена, виновна, недооценена – Висшият пилотаж на психологическата зрялост
Днес вече не ми е интересно да предъвквам кой кого е обидил и защо, да търся и доказвам правотата си. Нито да играя играта на жертва-насилник или да съм виновна, щастлива, всесилна или нарушител. Това вече не е моето.
Ще ви се наложи и вие да изпишете много страници, изследвайки себе си. Да се запознаете със сянката и страховете си, и да работите върху себе си. Но да обвинявате и да сте обидени/оскърбени/виновни/наранени - достатъчно дълго го правихте, баста.
Макар че има хора, на които тази игра не им омръзва и за 80 години. Знам, знам, че познавате такива. Оценявам тяхната отдаденост на процеса и тяхното постоянство в тормоза, но ми е мъчно за тях. И за загубеното им време.
