осъждане

Мога ли да бъда откровен с теб?

Нали знаете колко боли когато някой насочи отровните стрели на гневните си, яростни думи и незаслужени критики към теб? И аз минах през всичко това. И вече знам - знам как да реагирам, знам защо ме боли, знам как да престане да ме боли, знам и защо другият човек го прави. За всички наши преживявания с емоции на осъждане, критика, завист, ревност има една и съща причина - нашето дълбоко несъзнавано неодобрение на нас самите. Когато някой дойде при вас и ви каже: "Мога ли да бъда откровен с теб?", на практика казва: "Имам си тук една добра колекция с осъждания и критики, които искам да проектирам върху теб. Толкова искам да покажа колекцията си на някой. Имаш ли интерес?"
Виж още

Прозорец на душата

Много обичам притчите, приказките , басните, всички онези истории, които носят скрито послание, завоалирана мъдрост, карат ни да се замислим, да се обърнем към себе си, да надникнем и опознаем онези скрити, потайни кътчета на същността ни. Тези истории ни правят съпричастни участници в тях, съ-преживяваме ги и визуализирайки ги, ги изживяваме по свой собствен начин. А именно опита от преживяването носи откровението, интуитивната мъдрост и познание – нещо, което не може да се схване от интелектуалното разбиране и логиката. Затова и продължавам да ви поднасям красотата и бистротата на петъчните притчи. В днешната приказка героят сте вие – читателите. Представете си, че прекарвате живота си в малка, схлупена стаичка, която си има един единствен прозорец. Но толкова мръсен и прашен прозорец, че почти не пропуска светлина. Как ли ще минават дните ви в тази стаичка? Сигурно ще си мислите, че светът е доста мрачно и страховито място, пълно със странни и дори страшни, тъмни същества, които хвърлят ужасяващи сенки по мръсните стъкла, докато минават покрай прозореца
Виж още