овладяване на емоциите

Емоционална буря в чаша вода

Неотдавна в групата на сайта във фейсбук захванахме една дискусия. По-точно аз я наченах. Бях много наранена от лъжата на човек, който смятах за изключително близък. Просто е част от семейството. Имах му 110% доверие, изпитвах възхищение и огромна любов към него. Пък той взе, че ме излъга. Ама ей така, със замах, без дори да му мигне окото, дори не беше си вързал "алибито" както трябва - лъсна веднага. А още по-възмутена бях, че въпреки, че стана очевиден факт, че съм разбрала за лъжата, той се държеше сякаш нищо не е станало. Няма лъжа, има само илюзия. Недоумявах. И болеше. Е, мина време, докато това уроче се намести, узрее и намери пролуката си светлинка. Таман беше а-ха да узреее и да падне като зряла круша от дървото, но още се клатушкаше и колебаеше, когато лекичко и деликатно побутване от скъп приятел изигра ролята на финалния полъх, който събори узрелия плод :-) Добре, знаем за онзи закон, който гласи, че каквото виждаш в другите хора, то всъщност отразява собствената ти същност. И тогава недоумявах - добре де, ама това е абсурд, та аз никого не лъжа! Да, никого. Освен себе си :-) Не се чувствах комфортно със себе си в един момент, но си казвах "е, какво да се прави, в крайна сметка това ти е мисията". И се залъгвах, че това е уместно. Да, ама не!
Виж още