Да си прав или щастлив – какво избираш?
Случва ли ви се често да ви апострофират? Да спорят с вас? Да ви поучават? Мъдро и дълбокомислено да оборват мнението ви, давайки ви напътствия и наставления, просветлявайки ви колко много грешите?
И вие чувствате тази дълбока несправедливост, тази грешна теза отсреща, това вбесяващо неразбиране. Надига се нуждата да обясните, да оспорите, да защитите, да докажете правотата си!
И защо? :) Защо ви е нужно това? Дори да сте абсолтно прави в позицията си. Мислите ли, че на някой отсреща му пука за това? Че ще чуе? Че ще вземе нещо ценно от общуването с вас?
Или просто ще изгубите още ценни минути и часове в изцеждаща енергията безмислена схватка.
Искате да сте прави или искате да сте щастливи?
Това ме присеща за една мини-притча:
Попитали един мъдър столетник: - Как успяхте да доживете дълбока старост?
- Никога не споря - отвърнал старецът.
- Но това е невъзможно! - възкликнал питащият
- Вие сте абсолютно прав...
