В една друга епоха, сякаш в един друг живот, великият наш Учител Исус отдаде тленния си живот да разпространява учението за Любовта на Земята. Сътворяваше чудеса пред очите ни, говори ни за прошката, смирението, приемането, търпението и любовта. Казваше "Аз съм син Божи и всички вие сте мои братя и сестри". Твореше чудеса и говореше "И вие можете като мен, че и повече даже".
Всички ние, звездни семенца, произлезли от Божествената светлина, всички ние бяхме дарени с това могъщество, този Божествена искрица на сътворението. Бяхме, и сега още сме. Но тогава, в онези тъмни времена бяхме забравили кои сме, и от къде сме дошли. Въздигнахме Учителя, обожествихме го и създадохме цяла религия около него, цяла догма, идеология, система от вярвания, изградена върху шаблона грях-страх-наказание-опрощаване. Обожествихме го, а после дойде и разколът... бе предаден, измъчван, разкъсван, поради страхът от непознатото, от Божественото, от различното, от Любовта. На Велики четвъртък апостолите се събраха и Исус оповести какво предстои, предателството, мъченията, отричането... И така както Христос уми краката на учениците си в онзи ден, така цялата Вселена сега е притихнала и както казват неведнъж всички светли космически създания - стоят в нозете ни. Защото велик е настоящият момент! Защото най-сетне човечеството се пробужда и е готово да поеме отговорността си, най-сетне се освобождават онези спотаени с вековете страхове, блокажи, незнание, противопоставяне в тъмата. А това приятели е величествен момент! Не само за нашата планета. Ние в момента сме двигателят, който тласка цялата Галактика към един качествено нов етап в Сътворението, към едно ново състояние на Единното Съзнание, към истинска Космическа Еволюция!
