конформизъм

Преклонена глава... Това е една от най-популярните и най-вредните български поговорки, която ясно показва водещи ценности в народопсихологията ни. Модерната дума за това състояние, навярно би била "конформизъм". Тихо, угодническо съгласие, мълчание, преклонение, съгласие с неща, които не харесваме и не изповядваме, но нали.. тихичко. Защото като си кротуваш и си с наведена, преклонена глава, сабята ще те подмине, няма да пострадаш. Вероятно това поведение е било печелившо по време на турското робство, когато буквално е трябвало да опазиш живота си, да бъдеш възможно най-незабележим, да не изразяваш лично мнение, да не "дразниш лъва". За да оцелееш. Оцеляващите поведения са нещо което развиваме в различни периоди на живота си - било то при родители агресори, учители агресори, фамилна история пазеща спомени за войни. Цели общости и населени места пазят родова история с реални застрашаващи живота събития. Жителите и наследниците на родовете от един Батак например, още носят и предават в поколенията този модел. Той се препредава и в настоящите поколения, като намира различни негативни проявления в живота на хората. Може да се проявява като неувереност в общуването с хората, неспособност да заявиш мнение и позиция, желание да се скриеш - буквално и преносно, неувереност да започнеш някакъв проект, неспособност да кажеш "не" на хора и дейности, които ти вредят и не харесваш.