ирония

Обиждай ме, обичам те!

Здравейте, приятели. Дойде време и за обичайната петъчна притча, поредната, чрез която ще продължим пътешествието към себе си и опознаването на онези кътчета от съзнанието ни, чрез които ръководим и сътворяваме действителността си, чрез които израстваме, научавайки уроците си. Ние наистина сме съвършени същества, но не в този смисъл, който ни придава Дарвин :-) И за да успеем да стигнем още по-големи висоти и извисяване, именно заради това сме поставени в абсурдността на дуалността – забравили почти всичко за Божествения си произход, за любовта, смирението и способностите ни за съ-творяване. Ден след ден се сблъскваме с всевъзможни трудности, изпитания и предизвикателства. Включително разрушителни емоции,обиди, его, гняв, завист, ревност... и насилие. Защото именно опознавайки тях, можем да оразличим контрастите, да надскочим условностите и вече овладели поредния урок, да продължим напред. Именно чрез сенките познаваме светлината. А човек вече опознал насилието и веднъж надскочил този модел, продължава нагоре, а моделът просто престава да работи. И тогава НЕнасилието ни движи още по-напред.
Виж още