икономическа система

Приказка с неочакван край

Имало едно време една прекрасна, синьо-зелена планета. За създаването й се били събрали най-знаменитите и умели майстори, създатели на вселени. Най-добрите проектанти и дизайнери на матрици, най-ловките програмисти и най-изкусните работници на фина енергия се събрали и създали най-доброто си, майсторско творение. Планета. Планета тъй красива и омайна, наситена със звънки реки и поточета, гъсти, вълшебни гори, чудни растения и животни, морета, океани, всички населени с живот във всякакви форми. Изпъстрили синьото небе, населили и него. Събрали най-добрите представители от други планети и системи - птици, насекоми, малки и големи животни, риби, рачета, мекотели и те по своя воля населили тази чудна планета. Всеки намерил своето място и заживял задружно и свързан с останалите. Тъй изобилен и щедър бил живота на тази планета - имало всичко! Изобилие от храна, светлина, вода, подслон, топлина и уют. Всяка тревичка, всяко стръкче, плод, зелено клонче, всяко птиче, мушичка и животинче носело в себе си живата сила на Планетата - майка на цялото това изобилие. А най-важното било сърцето на Планетата. То било живо, туптящо, изпълнено с любов към всяка живинка, към всяка мъничка рожба, която била свързана във жива верига от любов с останалите.
Виж още

Училище любимо…

Идваме на този свят съвсем чисти, необременени, с отворени очи, включени сетива, опознаваме всичко в нас и около нас водени единствено от първичната програма, заложена във всеки от нас - подсъзнанието, интуицията, онази частичка от нас, която ни свързва със Вселенското съзнание, с онази безгранична и необятна библиотека от познания и опитности. Но попадаме в света на дуалността и всички се втурват да ни учат и .. да подтиснат този вътрешен глас. Обучаването започва още с първите глътки въздух. Учат ни как ядем, да пием, да говорим. Кога и дали да се смеем, да не говорим на висок глас, да не се смеем на глупости, да не се вдетиняваме, да бъдем сериозни, да не мечтаем, да не си говорим "сами". Да бъдем като възрастните. От най-ранно детство всъщност целокупните усилия на заобикалящите ни "авторитети" насочват вниманието ни външния свят - към света на следствията. И започва нашата лудешка въртележка, от която сякаш няма измъкване и все оставаме с усещането, че нещо не е както трябва... Мечтая си за момента, в този осъзнат живот, в това прекрасно благословено тяло, в който още в училище ще се изучават истинския произход на човешките същества, вътрешния свят,мислите, емоциите, начините по които да творят децата ни по най-добрия начин, свобода, духовна гимнастика, управляване на енергия, равенство, приемане, любов. Работата със светлина ще бъде сериозно изучавана наука, а не нещо абстрактно и неразбираемо.
Виж още