защо ми е тежко

Трудно ли ви е през тези дни? И бъдете уверени, че не сте сами. Моментът отново е особен, и тежък, и провокира в нас множество дълбоки чувства и остри реакции, които избухват като настъпени мини, и сякаш нищо не е в състояние да ни помогне да се овладеем. И както в повечето такива трудни транзитни периоди, отново пиша и споделям какво е положението във външия и вътрешния ни колективен свят. Защото болката, която получи осъзнато осветляване, вече се преживява по-леко и води към изцелително повдигане. Признавам си - и на мен ми е трудно. В гърдите ми се надига една мъка и самотна болка. Преживях случки, разраняващи някогашни стари рани и детински поведенчески модели. Реакциите ми спрямо банални дразнения са болезнени и остротата им - трудна за удържане. Мога лесно да превключа към ведро и безгрижно състояние, но усещам важността на момента и умишлено оставям този енергиен поток да тече, за да изчисти всичко което закача и боли. Още от 23 юли с новата луна настъпи цял месец в който слагаме край на илюзиите. Сякаш отворихме кутията на Пандора за да видим какво е скрито там вътре, а там са всичките ни подсъзнателни детски модели, страхове, болки, рани и неизцелени травми. Изникват отдавна стаени наши емоционални нужди, остро се конфронтират с изискванията и отговорностите на външния свят. Нещо от миналото боли и си тръгва, а новото още не е дошло. А моментът помежду е истинска агония.