житейски уроци

За неузрелите домати, приказките и акта на (не)приемане.

Колко пъти ви се е случвало да кажете по адрес на някой "Този е пълен идиот", или "Този е измамник", "Как може да има такива глупави, ограничени, невъзпитани, неразбрани и т.н. и т.н. хора?". Сигурна съм, че това се случва ежедневно. Съвсем доскоро в една или друга степен присъстваше и в моето ежедневие. Не само това. Даже спретнах една хубава статия за "водачите", "лечителите" и прочее фугурите в духовния бизнес, които по някакъв начин се стремят предимно към финансови облаги, подвеждат хората и с всевъзможни хитри кукички ги "абонират" за услугите си, като сякаш колкото и да купиш и колкото и курсове да посетиш, все не е напълно достатъчно за да постигнеш изцеление, извисяване, просветление, или там каквото търсиш. Винаги има още няколко по-горни нива.И тази статия стана една от най-четените и предизвикваща дискусии. До такава степен, че стана причина и вдъхнови една от темите в предаване по БНТ. Но понеже няма крайна и неоспорима истина, и тя като всяко нещо във Вселената се променя. Или по-скоро - променя се гледната точка на човек към това, което приема за истина. Хубавото нещо в развитието на човек е, че със всеки нов светлинен скок и повишаване на вибрационното равнище, изскачат неща, отговори и прозрения, които са толкова простички.. но чудно как не са били видими за нас в онова предишно състояние. И така в един момент си казах "Чакай, чакай... Това всъщност е поредния критерий, по който хората да се разграничават, разделят, критикуват и осъждат един друг! А нали един от най-важните ни уроци, свързани с прехода и изцелението ни в момента е състраданието, тоест - ПРИЕМАНЕТО!"
Виж още