Изцеляване на вътрешното дете
Вътрешното дете не е красива метафора от въздухарския, розов позитивизъм. Огромна част от хората са блокирали в емоционалното и психичното си развитие в онези детски моменти, когато са получили най-малко любов. Някъде докъм 7.г възраст. Липсата на любов, грижа и безопасност е нанесла дълбоки емоционални рани, никога излекувани. И тези днешни възрастни непрестанно реагират от позицията на обиденото, уплашено, наранено дете, което още е в ступора на травмата си.
Очакват някой да им даде готови решения, да ги обгрижи, спаси, да им каже стъпка по стъпка как да преодолеят тази сложна ситуация, да поеме отговорност вместо тях.
Бягството в кратка медитация и красив повърхностен, захаросан позитивизъм само замазва временно неприятните чувства. А после?