Приказка с неочакван край
Имало едно време една прекрасна, синьо-зелена планета. За създаването й се били събрали най-знаменитите и умели майстори, създатели на вселени. Най-добрите проектанти и дизайнери на матрици, най-ловките програмисти и най-изкусните работници на фина енергия се събрали и създали най-доброто си, майсторско творение. Планета. Планета тъй красива и омайна, наситена със звънки реки и поточета, гъсти, вълшебни гори, чудни растения и животни, морета, океани, всички населени с живот във всякакви форми. Изпъстрили синьото небе, населили и него. Събрали най-добрите представители от други планети и системи - птици, насекоми, малки и големи животни, риби, рачета, мекотели и те по своя воля населили тази чудна планета. Всеки намерил своето място и заживял задружно и свързан с останалите. Тъй изобилен и щедър бил живота на тази планета - имало всичко! Изобилие от храна, светлина, вода, подслон, топлина и уют. Всяка тревичка, всяко стръкче, плод, зелено клонче, всяко птиче, мушичка и животинче носело в себе си живата сила на Планетата - майка на цялото това изобилие. А най-важното било сърцето на Планетата. То било живо, туптящо, изпълнено с любов към всяка живинка, към всяка мъничка рожба, която била свързана във жива верига от любов с останалите.
