Не се ли изгубихме в битките между материя и духовност? Между наука и езотерика. Между сърце и ум? Какъв е осъзнатият избор на съвременният човек?... Няма нещо в нашата проявена Вселена, в светът в който живеем, което да няма духовна природа. Твърде дълго бяхме фокусирани върху логиката и достиженията на ума, също така бяхме фокусирани в материята във всичките й проявления. После в един момент започнахме тотално да отричаме материята, науката, парите даже и всички проявления на логичния и материален свят, и се фокусирахме в духовното, в сърцето, в енергийния свят. Но и в двата случая се люшкаме в махалото, в крайности, отричайки едното или другото. Днес си говорим и разбираме толкова много за ДНК, за това как работи със светлина, как се трансформира и трансмутира под силата на Любовта, която е най-чистата и изграждаща Вселенска сила. Как бихме могли да стигнем по-далеч в осъзнаването си, ако пренебрегваме науката? Та тя е другият край на една и съща плоскост - редом с духовното. Нима науката няма духовна природа? Също както сърцето и ума са пак двете полярности на една и съща плоскост.
