депресия

Личностно развитие

Могат ли децата да бъдат смисълът на живота ти?

Попадали ли сте на фрази-клишета, които се тиражират УЖ в подкрепа на Любовта? Например "Децата ми са смисълът на живота ми", "Любовта не е да намериш някой с когото да живееш, а някой без когото не можеш да живееш". "Аз без теб съм никой, животът ми е нищо", "Тя мойта е свършила, важното е децата да са добре". Има и други подобни, знаете ги, нали. Този вид фрази в песни, текстове и разговори, привидно заявяващи се в подкрепа на любовта, звучащи привидно красиво и романтично. А дефакто - подкрепящи единствено обезличаването, личното обезмисляне и лишаване от стойност, загуба на смисъла в живота. Ама как така децата ти са смисълът на живота ти, бре човек!? Утре тези деца ще излетят от гнездото, ще свият свое, ще имат свои интереси и път. Тогава какво ще стане със смисъла на живота ти? Ще се сринеш? Ще поемеш с бодра крачка към гроба или поне към старческия дом? Ще изпаднеш в депресия, празнота, осъзнавайки, че вече нямаш цел, посока, стойност? Или ще ...
Виж още
Духовно израстване Личностно развитие

Вървиш ли по пътя на душата си?

На прага на една нова епоха, на цял нов цикъл в живота на планетата, е нужно всеки от нас да си зададе този ключов въпрос. Вървя ли по пътя на душата си? Или й преча? Дали се вслушвам и следвам онзи дълбок и настойчив глас отвътре, или продължавам да го заглушавам и подтискам алармените сигнали които дава? Нека те попитам нещо: Чувстваш ли щастие, удовлетвореност, свобода, простор там където се намираш в момента? Независимо дали това е интимна връзка, или професионално поприще, или конкретна служба, която заемаш? Или просто дейност, нещо с което изкарваш пари? Чувстваш ли щастие и пълнота там? Или пък има една дълбока неудовлетвореност, непълнота, липса, дори страдание и негодувание? Чувстваш ли, че си в капан, че си зациклил, че това не е за теб, но по силата на външна принуда стоиш там, че тъпчеш на едно място, а една дълбока душевна болка тъпо натъртва отвътре, но я заглушаваш с поредния шопинг, чаша вино, угощение на трапезата или свръхдоза работа? А може би дори поредния скандал с половинката? Да, учудващо, но това също е начин да си сътвориш илюзията, че .....
Виж още
Здраво тяло

Ключ към доброто здраве – магнезий!

Както ви обещах, най-сетне пристъпвам към тази изключително важна тема. Дълго време отлагах, защото тeмата е толкова важна и широкообхватна, че каквото и да се каже за магнезия, все ще е малко. Удивително е колко малко знаят хората за ролята на магнезия, как пренебрегват информация, която се оказва животоспасяваща. Няколко са минералните елементи в човешкото тяло, които имат ключова, основополагаща роля за поддържането на добро здраве и правилното функциониране на клетките в човешкото тяло - цинк, калций, селен, магнезий. Според все още преобладаващи становища в ред медицински среди, най-важният и често липсващ на организма елемент в днешно време е калцият. Както обаче постоянно се случва в науката, привидността на набиващото се в очи количество води до ред неправилни изводи с неприятни последствия. Основният проблем е в това, че при липса на достатъчно магнезий засиленият прием на калций чрез млечни продукти (които пък са най-голямата грешка) и добавки не води до оптимален цялостен минерален баланс. Минералът Магнезий се среща в различни съединения в природата. Магнезият играе основна роля в нашия енергиен баланс и в повече от 325 ензимни процеса. Както човешкото тяло се нуждае от вода, по подобен начин то естествено консумира магнезий всеки ден, но не разполага със система за поглъщане на този минерал. Разбира се, може да подминете тази дълга и не-сензационна статия и продължите разходката си из интернет. А може и да решите да се замислите и направите нещо добро за себе си. Изборът винаги е във вашите ръце. Нека бъде информиран.
Виж още
Здраво тяло

Как да преодолеем пролетната умора

Съвсем наскоро си честитихме настъпването на пролетта. Природата се пробуди, виждаме го, усещаме го с всеки полъх на вятъра, всяко разлистило се клонче и слънчев топъл лъч. Ту усещаме приповдигнато настроение и напираща жиненост и сила, ту се сблъскваме с апатия, липса на енергия, сънливост, липса на тонус. Това състояние е съвсем нормално и естествено - нищо нередно не се случва с тялото и емоциите ни, просто е един от онези моменти, когато е хубаво да си обърнем малко повече внимание, дори да се поглезим и да възстановим хармонията в организма ни. Наричаме това състояние "пролетна умора". По време на студените зимни месеци имунната ни система е станала в една или друга степен по-отслабена. Липсата на пресни плодове и зеленчуци, консервираната, в чести случаи тежка и мазна храна са позадръстили клетките ни. По-бавният метаболизъм обуславя по-бавното абсорбиране на хранителни вещества. Но сега, пролетно време - цялата жизнена сила на природата, включително тази в нашия организъм се пробужда! Всички процеси се засилват, тялото започва да настоява за нужната порция ензими, витамини и хормони, които да забързат и неговия собствен ритъм, за да се изравни и хармонизира с този на външната среда. Именно поради този все още забавен ритъм на организма спрямо забързаните, динамични енергии наоколо, с идването на пролетта минаваме през един временен, граничен период, в който се чувстваме изморени, неработоспособни, апатични, отпаднали и лениви. Пролетта е мостът свързващ зимата с лятото, времето в което е хубаво да положим грижи за себе си, да се отърсим от натрупаните шлаки и отрови през зимата, да олекотим тялото си и да подсилим имунната система.
Виж още
Духовно израстване Личностно развитие

Когато целият свят е сякаш срещу теб…

Тъй като този сайт все пак попада в категорията лични блогове, реших днес и аз да направя едно ли(ри)чно отклонение. Пък току-виж се oказало, че е толкова лично, че засяга още един куп хора :-) Даже съм почти сигурна, че голяма част от читателите ще разпознаят нещо свое в тази публикация. Та... чувствали ли сте се така? Сякаш целият свят изведнъж рязко се е обърнал срещу вас? Като се започне от най-близките и обични хора, мине се през уж случайно (не)случващи се събития, неуспехи, удари под кръста, та се стигне до срив в здравето? Защото на мен ми се случи съвсем скоро. Толкова скоро, че още съм на ръба на дупката, гледам в нея с почуда и благодарност и се поздравявам как бързо минах през нея този път и сега мога да разгледам отгоре всички красоти, останали вътре :-) Каква би била обичайната реакция на подобни "случайни" случвания? - Човек се депресира, започва да се съмнява в себе си, чувства се неуверен, изоставен, предаден, огорчен, потъва в блатото на самосъжалението, обида, гняв, раздразнителност, яд, желание да се отбраняваш, да спориш, да се защитаваш, да надвиеш в словесния двубой, да отвърнеш на удара.. и в крайна сметка - пак потъваш в депресията и апатията. Както често казвам - натискат ни бутончето и ние веднага реагираме по обичайния, очакван начин. Поредния тенис-мач. Подават ни топката и ние веднага скачаме, готови да отвърнем по очаквания начин на удара. И така мачът продължава до безкрай.... освен, ако решим да не отвръщаме! Можете ли да изслушате спокойно обидите, да се усмихнете и благодарите на човека отсреща? Ама така искрено, не с престорена усмивка и бушуващ яд отвътре! Защото този човек ни прави огромна, ама огромна услуга! Какво ако решим този път за разнообразие да реагираме по съвсем нов начин, да видим нещата от нова, различна перспектива...
Виж още