да бъдем като децата

В какво се превръщат мечтите

Обичате ли да мечтаете? Кога за последно се отпуснахте и се понесохте на крилете на мечтите си? Когато сме деца, мечтите са неизменна част от ежедневието, че и нощите ни. Лягаме си с мечти, събуждаме се с мечти, погледа ни се рее към небесата и потъваме в мечти, докато слушаме с половин ухо учителката, която монотонно напява урока си пред черната дъска. Мечтаем, докато играем, въображението ни рисува магически същества в магически страни, а най-магичските от всички тях сме ние самите. Мечтите ни допускат в едно друго измерение, версия на реалността, в която имаме невидими за възрастните приятели, там чудесата са ежедневие, и във всяка малка случка, жест и дума има магия. Магия, която ние творим сами с въображението си. Играем на воля, оставяйки и въображението ни да играе и да твори в разноцветните краски на мечтанието. И после.. какво се случва?! Как така магическото създание, родено да твори чрез мечтите си изведнъж пораства и заедно с това сякаш задължително губи могъществото на мечтанието? Сякаш някой отрязва, счупва.. или просто скрива някъде дълбоко вътрешната магическа пръчица! Влизаме в света на възрастните. Там, още от първи клас в училище, нашата магическа пръчица е силно застрашена. Там ни се обяснява, че в света на възрастните няма място за магии, вълшебства, празни мечти и даже игри. Светът на възрастните е СЕРИОЗЕН.
Виж още