гледна точка

Прозорец на душата

Много обичам притчите, приказките , басните, всички онези истории, които носят скрито послание, завоалирана мъдрост, карат ни да се замислим, да се обърнем към себе си, да надникнем и опознаем онези скрити, потайни кътчета на същността ни. Тези истории ни правят съпричастни участници в тях, съ-преживяваме ги и визуализирайки ги, ги изживяваме по свой собствен начин. А именно опита от преживяването носи откровението, интуитивната мъдрост и познание – нещо, което не може да се схване от интелектуалното разбиране и логиката. Затова и продължавам да ви поднасям красотата и бистротата на петъчните притчи. В днешната приказка героят сте вие – читателите. Представете си, че прекарвате живота си в малка, схлупена стаичка, която си има един единствен прозорец. Но толкова мръсен и прашен прозорец, че почти не пропуска светлина. Как ли ще минават дните ви в тази стаичка? Сигурно ще си мислите, че светът е доста мрачно и страховито място, пълно със странни и дори страшни, тъмни същества, които хвърлят ужасяващи сенки по мръсните стъкла, докато минават покрай прозореца
Виж още

Когато целият свят е сякаш срещу теб…

Тъй като този сайт все пак попада в категорията лични блогове, реших днес и аз да направя едно ли(ри)чно отклонение. Пък току-виж се oказало, че е толкова лично, че засяга още един куп хора :-) Даже съм почти сигурна, че голяма част от читателите ще разпознаят нещо свое в тази публикация. Та... чувствали ли сте се така? Сякаш целият свят изведнъж рязко се е обърнал срещу вас? Като се започне от най-близките и обични хора, мине се през уж случайно (не)случващи се събития, неуспехи, удари под кръста, та се стигне до срив в здравето? Защото на мен ми се случи съвсем скоро. Толкова скоро, че още съм на ръба на дупката, гледам в нея с почуда и благодарност и се поздравявам как бързо минах през нея този път и сега мога да разгледам отгоре всички красоти, останали вътре :-) Каква би била обичайната реакция на подобни "случайни" случвания? - Човек се депресира, започва да се съмнява в себе си, чувства се неуверен, изоставен, предаден, огорчен, потъва в блатото на самосъжалението, обида, гняв, раздразнителност, яд, желание да се отбраняваш, да спориш, да се защитаваш, да надвиеш в словесния двубой, да отвърнеш на удара.. и в крайна сметка - пак потъваш в депресията и апатията. Както често казвам - натискат ни бутончето и ние веднага реагираме по обичайния, очакван начин. Поредния тенис-мач. Подават ни топката и ние веднага скачаме, готови да отвърнем по очаквания начин на удара. И така мачът продължава до безкрай.... освен, ако решим да не отвръщаме! Можете ли да изслушате спокойно обидите, да се усмихнете и благодарите на човека отсреща? Ама така искрено, не с престорена усмивка и бушуващ яд отвътре! Защото този човек ни прави огромна, ама огромна услуга! Какво ако решим този път за разнообразие да реагираме по съвсем нов начин, да видим нещата от нова, различна перспектива...
Виж още