Вероятно си казваш "Този направо ме побърква. Вади най-лошото в мен. Направо не мога да позная себе си, когато ми се налага да общувам с него". Да, има такива хора, които с поведението си, предизвикват нещо в нас, което не харесваме, не одобряваме, дори може да се срамуваме от него, или да го осъждаме. Но то не пада от небето, нали? Това раздразнение, грубост, жестокост, егоизъм, гняв, невротичност (или друго), са аспекти, които си носим вътре в себе си, те са части от нас. Ако ще и да са толкова неприятни, социално неприемливи и шокиращи, че не искаме да си го признаем. Не пасват на идеалния образ, който градим, или който искаме да бъдем.
Не можеш да се познаеш точно защото си скрил и подтиснал тези части от себе си толкова надълбоко, толкова отчаяно си скрил съществуването им от себе си, толкова упорито отказваш да допуснеш съществуването им, че наистина не ги познаваш.
А те са там. Винаги са били. И сега е време да ги видиш и зачетеш най-сетне. Да разбереш откъде идват. Чии са. Коя част от тях е лично твоя. Да чуеш болката им, гнева им, безпомощността им. Всичките им несъвършенства. Да ги осветлиш, да им протегнеш ръка, да чуеш какви истини са стаили. И през приемането, разбирането, прошката и любовта, да им дадеш шанс да се трансформират. Без да бързаш. Полека.