Духовно израстване

Когато целият свят е сякаш срещу теб…

Тъй като този сайт все пак попада в категорията лични блогове, реших днес и аз да направя едно ли(ри)чно отклонение. Пък току-виж се oказало, че е толкова лично, че засяга още един куп хора :-) Даже съм почти сигурна, че голяма част от читателите ще разпознаят нещо свое в тази публикация. Та... чувствали ли сте се така? Сякаш целият свят изведнъж рязко се е обърнал срещу вас? Като се започне от най-близките и обични хора, мине се през уж случайно (не)случващи се събития, неуспехи, удари под кръста, та се стигне до срив в здравето? Защото на мен ми се случи съвсем скоро. Толкова скоро, че още съм на ръба на дупката, гледам в нея с почуда и благодарност и се поздравявам как бързо минах през нея този път и сега мога да разгледам отгоре всички красоти, останали вътре :-) Каква би била обичайната реакция на подобни "случайни" случвания? - Човек се депресира, започва да се съмнява в себе си, чувства се неуверен, изоставен, предаден, огорчен, потъва в блатото на самосъжалението, обида, гняв, раздразнителност, яд, желание да се отбраняваш, да спориш, да се защитаваш, да надвиеш в словесния двубой, да отвърнеш на удара.. и в крайна сметка - пак потъваш в депресията и апатията. Както често казвам - натискат ни бутончето и ние веднага реагираме по обичайния, очакван начин. Поредния тенис-мач. Подават ни топката и ние веднага скачаме, готови да отвърнем по очаквания начин на удара. И така мачът продължава до безкрай.... освен, ако решим да не отвръщаме! Можете ли да изслушате спокойно обидите, да се усмихнете и благодарите на човека отсреща? Ама така искрено, не с престорена усмивка и бушуващ яд отвътре! Защото този човек ни прави огромна, ама огромна услуга! Какво ако решим този път за разнообразие да реагираме по съвсем нов начин, да видим нещата от нова, различна перспектива...
Виж още

Да бъда, или да не бъда Бог? … Да бъда!

На един 11 октомври преди повече от десетилетие, учителят Ошо посрещнал новодошлите в ашрама си със следните думи: Поздравявам Буда, който живее в теб! Може би не го съзнаваш, или никога не си го и мечтал, но ти, точно както всеки друг, си съвършен. Състоянието на Буда е ядката на съществото ти. Не чакай да се случи в бъдещето, то вече се е случило. Но ти спиш дълбоко, не знаеш кой си. Не ти трябва в никого да се превръщаш, просто трябва да се разпознаеш, към своя собствен извор да се завърнеш, да погледнеш в себе си. Позволи на твоето сърце да разбере. че ти си съвършен. Зная, че това звучи тщеславно, звучи съмнително, но можеш напълно да му вярваш. Естествено е. И разбирам. Но позволи на тази мисъл като семка да покълне в теб и ще видиш ...
Виж още

Как да си поръчаме щастие

Всички ние от деца сме чували често поговорката "Каквото посееш, това ще пожънеш". И винаги сме възприемали поуката едностранчиво - в смисъл: "Ако си груб и неуважителен към хората, и те ще бъдат такива с теб", "Ако днес те мързи да учиш, утре няма бъдеш успешен в живота", "Ако се трудиш упорито, ще постигнеш благосъстояние". Причина и следствие. Взаимозависимост. Но колко често се замисляме, че този същия принцип важи със същата сила и в самото начало на сътворяването на нашата реалност? Велика мъдрост е закодирана в тези древни народни писания и послания. Но трябва да се гмурнем под повърхността, да преминем слоя на привидностите за да стигнем до същината.
Виж още

Диалог с егото

Що е то его? Веднъж един скъп за мен човек каза "Не мога да живея без егото си, та то е сякаш гръбнакът ми! Как бих могъл да съм силен духом, да отстоявам себе си, да съм твърд, непоколебим, тежащ на мястото си Мъж, ако нямам его?" Няма как да преборим егото, ако му дадем ролята на враг. То е част от нас, така е планирано да бъде, за да можем научавайки уроците си да израстваме. Колкото по ожесточени битки водим с егото, толкова по-силно се съпротивлява то. Няма по-упорито и хитро нещо от егото, усетило, че е на път да бъде детронирано. Затова нека го направим наш партньор, нека водим диалог с него. Да го изслушваме, оразличаваме проявленията му и да бъдем способни да направим съзнателен избор. Ако следващия път, когато идентифицираме потарящ се модел (например реагираме остро, с гняв на дразнеща забележка) осъзнаем, че надигащата се реакция е проявление на егото и реагираме по нов, различен начин, то ще съумеем да преодолеем този повтарящ се модел, ще изберем НИЕ да поемем кормилото, а не егото. И най-учудващото е, че това, което толкова дълго време ни е дразнило, просто вече няма да се случва. Не вярвате ли? :-) Осмелете се да опитате. Изборът е изцяло ваш.
Виж още

Къде трябва да съм сега? Кое е моето призвание?

Това е само един от въпросите, които са наш чест спътник. На правилното място ли съм? Тук ли е най-добрата ми реализация? Това ли е нещото, което наистина съм призван да правя? Независимо в какви думи ще го облечем - “блажено място” или “моето място “, моето призвание", всички ние го търсим. Цял живот. Понякога обаче забравяме, примирявяме се, стоим с години на места, които не ни носят радост и удовлетворение, подтискат ни и смачкват, оправдавайки се с “дълг", потребности, сметки за плащане... а всъщност ни спира страхът от ИЗБОРА и промяната. Повечето хора се блъскат напред-назад, ходят тук и там, заети с нещо по всяко време, и въпреки това са с тягостното усещане, че вършат много малко. Съществува някаква треска да се "върши" нещо, но малко неща се вършат с радост. Някои умишлено "жертват" радостта си в името на растеж нагоре или за награда в бъдеще време. Повечето очакват радост и удоволствия в някакъв бъдещ момент и изпитват много малко радост точно сега. А всъщност животът тече СЕГА. И във всеки миг може да го променим и намерим поне едно от мното блажени места, които сме планирали. Никога не е късно за промяна!
Виж още