Обичам България. И българите обичам. Нищо, че великият хан Аспарух в момента ни гледа смръщено от висините на светлите селения, умислен и тъжен за това, че народът му е загубен, заблуден и се лута без ориентир и посока. Нищо, че учителят Дънов клати тъжно глава в почуда, че дори онези, дето твърдят и мислят, че са стъпили на пътя на осъзнаването, вдигат само шум, говорят, цитират мъдри мисли и повели, но отвътре е празно...
Обичам българите. Защото те имат тази свещена мисия да уравновесят и хармонизират Ума и Любовта. Така казва Учителят. Защото те са черният дроб на Вселената. Те са онези, които преминават през купища промени, осъзнавайки ги и израствайки. Те еволюират и изтласкват нова кръв към целия космически организъм.
Но едно огромно енергийно предизвикателство е надвиснало над нас и само и единствено от нас зависи да го отработим правилно и трансформираме в положителна посока енергията. Завистта. Липсата на радост, искрена, трептяща радост за успехите на другите. Защо? Хайде, не е ли време да оразличим, да приемем и отработим това предизвикателство? Не е ли време да си научим най-сетне урока?
Разбирате ли... за всички има - по много! Ако си позволите да се зарадвате искрено за успехите на дугите, най-много да завъртите колелцето и да привлечете успех и към себе си. Защото всички сме свързани и всичко функционира според точните, свещени Вселенски закони. Позволете си да оцените и приемете с искрена радост успеха, защото това, което виждате в другите, рефлектира като огледален образ към вас. Ще привлечете радост и изобилие в живота си, а веднъж отработили този урок и повтарящ се модел, ще допринесете и за качествена промяна в Цялото.. Съзнавате ли каква огромна крачка в личната и в общата еволюция е тази наглед малка промяна?