Вина към родителите или поемане на отговорност за себе си
Родителите правят най-доброто, на което са способни във всеки момент, с ресурсите и зрелостта, които имат. Понякога това не е достатъчно и детето остава без нужната опора, сигурност и разбиране. Когато родителят е сляп за болката на детето си, това често е защото сам носи неизлекувани рани. На външен вид възрастен, а в същината си останал уплашено и неполучило дете. Разбирането на това не оправдава нараняването, а носи отговорност да не го предаваме нататък. Само осъзнаване не е достатъчно, нужна е дълбинна вътрешна работа. Процес, който среща човека със стаената болка и я освобождава пласт по пласт. Тогава идва истинската промяна и способността да даваш пълноценно на следващите след теб.

