Когато изцелението плаши: да откриеш кой си отвъд травмата
Много хора се страхуват да се изцелят не защото не искат да се освободят от страданието, а защото травмата се е превърнала в част от тяхната идентичност.
Когато човек дълго време живее с последиците от болезнени преживявания, реакциите за оцеляване постепенно започват да му изглеждат познати и естествени.
Тревожността, свръхбдителността, срамът, гневът, емоционалното вцепенение или постоянният стремеж да угодиш на другите може някога да са помагали на човека да се справя.
С времето обаче тези реакции могат да се вплетат толкова дълбоко в начина, по който човек възприема себе си, че той започва да мисли:
– „Аз просто съм такъв.“
– „Ако престана да бъда нащрек, ще стана уязвим.“
– „Ако се освободя от гнева си, ще изгубя защитата си.“
– „Какво ще остане от мен, ако вече не се определям чрез онова, което ми се е случило?“
– „Не знам кой съм без тази болка.“
Това не означава, че човек съзнателно избира да остане в това състояние. Често означава, че нервната му система се опитва да го предпази от неизвестното.
Дори положителната промяна може да се усеща като заплаха, когато болезненото е било познато твърде дълго.
Травмата може да окаже влияние върху оформянето на идентичността ни, но не е нужно да я определя.Травмата може да повлиява начина, по който човек вижда себе си, другите и света. Тя може да се отрази на взаимоотношенията, увереността, личните граници, емоционалната регулация и очакванията за бъдещето.
Но травмата е нещо, което човек е преживял. Тя не е всичко, което той е.Изцелението не изисква да забравим случилото се, да се преструваме, че то няма значение, или изведнъж да се превърнем в напълно различен човек!
Здравословният процес на изцеление обикновено е постепенен. Той може да включва разпознаване на защитните ни модели, изграждане на по-дълбоко усещане за сигурност и даване на пространство на онези части от нас, които са останали скрити под необходимостта да оцеляваме.Целта не е да изтрием миналото. Целта е да намалим властта му над настоящето.
Защо неизвестното може да бъде толкова плашещо?
Когато човек години наред е организирал живота си около опасността, болката или отхвърлянето, един по-спокоен живот първоначално може да му се струва странен и непознат.
Нервната система може да продължи да търси заплахи дори когато обстоятелствата вече са се променили.
Ето защо процесът на изцеление може да предизвика противоречиви чувства, сред които:
страх от загуба на контрол;скръб за живота, който е бил повлиян от травмата;гняв заради случилото се;объркване относно собствените нужди и желания;вина, свързана с продължаването напред;тъга, когато старите стратегии за справяне вече не са необходими;тревожност, свързана с доверието към другите или с усещането за безопасност.Тези реакции не означават непременно, че процесът на изцеление върви в погрешна посока. Те могат просто да показват, че човек се нуждае от повече подкрепа, повече време и темпо, което е поносимо за него.
Как ТЕС може да подпомогне процеса на изцеление:
Техниките за емоционална свобода, познати като ТЕС (EFT) или „потупване“, съчетават нежно стимулиране на определени акупресурни точки с насочено внимание към емоции, мисли или телесни усещания.
За хората борещи се с подобни състояния ТЕС може бъде полезен, защото им помага:
Да забавят темпото и да забележат какво чувстват. Да назоват емоции, които преди са им се стрували непоносими. Да се доближат до трудните преживявания постепенно и със състрадание към себе си. Да намалят интензивността на емоционалното преживяване в момента. Да развият по-мек и подкрепящ вътрешен диалог. Да изградят по-силно усещане за избор и способност да влияят върху собствения си живот.Научните изследвания върху ТЕС показват значимо намаляване на симптомите на стрес и тревожност, както и на емоционалния дистрес. Данните подкрепят приложението на ТЕС като ефективен подход за емоционална регулация и работа с травматичен стрес.
При хора със значими симптоми вследствие на травма е особено важно емоционалната работа да се случва внимателно и с подходящо темпо.
Квалифициран специалист по ТЕС и Пренареждане на Матрицата, обучен за работа с травма, може да помогне на човека да остане в поносим диапазон на емоционална активация, вместо да бъде залят от преживяването или да се откъсне емоционално от него.
Как Пренареждане на Матрицата може да подпомогне промяната на идентичността:
Пренареждане на Матрицата (Matrix Reimprinting) е подход, свързан с ТЕС, който използва фокусирано внимание, дълбоко медитативно състояние на съзнанието и състрадателно взаимодействие с по-млади или страдащи части от Аз-а.
Практикуващият може да помогне на клиента да се върне към емоционалното значение на дадено преживяване, като същевременно изгради усещане за сигурност, подкрепа и възможност за избор в настоящето.
Този подход може да бъде полезен за:
свързване с по-младите части от себе си;проява на състрадание към онзи Аз, който сме били по време на болезненото преживяване;
изследване на убежденията, формирани по време на трудни събития; осъзнаване, че старите защитни реакции може вече да не са необходими; изграждане на алтернативни, по-безопасни начини за реакция; укрепване на усещането за идентичност отвъд травмата.Подходът се основава на концепции като емоционална памет, работа с вътрешното дете и възможността да се промени начинът, по който преживяваме емоционално болезнените спомени.
Изцелението не означава да изоставиш себе си.
Един често срещан страх е, че изцелението ще отнеме онези части от човека, които са му помогнали да оцелее.
В действителност изцелението може да означава да признаем и оценим тези защитни части, като същевременно им помогнем да намерят по-малко болезнени начини да ни пазят.
Гневът, който някога е създавал граници, може да се превърне в здравословна асертивност. Бдителността, която някога е разпознавала опасността, може да се превърне в проницателност. Чувствителността, която някога е била непоносима, може да се превърне в емпатия. Нуждата да контролираме всичко постепенно може да се превърне в стремеж към стабилност и осъзнат избор.Целта не е да отхвърлим онази част от себе си, която е оцеляла. Целта е да ѝ помогнем да се почувства по-малко сама и да престане да носи отговорността да управлява и контролира всеки миг от живота ни.
Състрадателен подход към изцелението:
Към изцелението от травма е важно да се подхожда с търпение. Никой не е длъжен да се насилва да прощава, да разказва преживяното, да се връща към болезнени спомени или да изпитва положителни чувства, преди да е готов.
Полезни принципи са:
Движете се бавно и уважавайте собствените си граници. Погрижете се първо за усещането за сигурност в настоящето, преди да навлизате в болезнени спомени. Работете с квалифициран специалист по ТЕС и Пренареждане на Матрицата, обучен за работа с травма. Отнасяйте се към емоционалните си реакции като към информация, а не като към личен провал. Избягвайте методи и специалисти, които обещават мигновена трансформация. Потърсете допълнителна професионална подкрепа, ако спомените, ретроспекциите или дисоциацията се засилят. Помнете, че напредъкът невинаги е линеен.При хора, преживяващи тежък дистрес, мисли за самонараняване или самоубийство, насилие или невъзможност да гарантират собствената си безопасност, е важно да бъде потърсена своевременна професионална помощ!
Ти си повече от онова, което ти се е случило!Въпросът „Кой съм аз без травмата си?“ може да бъде плашещ.
Но той може да бъде и покана.
Ти си човек със свои предпочитания, ценности, творчество, чувство за хумор, копнежи, взаимоотношения и мечти – неща, които са съществували преди болката и могат да продължат да се развиват отвъд нея.
Изцелението не изисква да заличиш историята си. То ти дава възможност да решиш, че твоята история повече няма да бъде единственият сценарий, който ти е позволено да живееш.
Травмата може да е оформила начина, по който виждаш себе си, но не е нужно да се превръща в цялата ти идентичност.
Изцелението може да плаши, защото неизвестното е непознато. Но бавно, безопасно и с подходящата подкрепа можеш да откриеш онези части от себе си, които съществуват отвъд оцеляването.
ТЕС и Пренареждане на Матрицата могат да подпомогнат емоционалното осъзнаване, състраданието към себе си и усещането, че имаш избор – когато се прилагат отговорно и с подходяща професионална подкрепа.
Защото животът ти не е това, което ти се е случило. Каквото и да съдържа миналото, настоящето и бъдещето са в твоите ръце.С любов,
Марти Иванова
