Живеем твърде бързо: защо загубихме търпението, смисъла и връзката със себе си

Стана ли животът твърде забързан, твърде сложен, сякаш се изплъзва между пръстите и не се справяме с него?
Дали той сам стана такъв или ние някъде сами сбъркахме пътя?

Че енергията е различна – различна е. Забързана, динамична. Обаче се подведохме по това и започнахме да искаме всичко да се случва веднага, без да имаме нито търпението да му дадем време да узрее, нито трудолюбието и постоянството да налеем в него нужното усилие.

И в резултат имаме милиони хора, които:
👉 Искат да започнат нов стил на хранене и след седмица да имат резултат.
👉 Започват ново обучение и очакват то от самосебе си да промени живота им, веднага.
👉 Oтиват на една консултация при терапевт и се надяват тя да реши всичките им проблеми от раз. Дори питат „Аз има ли нужда да дойда повторно?“

👉 Имат тревожност и невротичност в различни ситуации – в работата, с родителите, с партньора. Обаче търсят да успокоят тревогата повърхностно. „Шефът е виновен, защото се държи идиотски“ – и това е всичко.

А ти защо избра да работиш точно там? Защо търпиш този шеф вече пета година? Защо по сходен начин избухваш и с родителите, и с партньора? Възможно ли е да има по-дълбок корен, травматичен, стигащ далече в детството, заради който правиш себенараняващи избори и се въвличаш в сходни ситуации?

👉 Тялото заболее – хайде на лекар, хапче, мазило и готово. Няма мисъл за това откъде произхожда този проблем, дали няма по-дълбок корен, дали емоционалният свят не е така наболял с години, та да стигне до физическото тяло?

👉 Млади хора следват „гурута“ и четат мъдрости как за два месеца и без никакви усилия да забогатеят.

🔁 Бързо живеене, без замисляне. Бърз интернет, все по-бързи и кратки клипчета, бързи крадци на внимание и енергия. Заблуда, че всичко трябва да се случва бързо и лесно. Път без изход.

Заформя се едно общество (не е поколение!), което очаква да постигне много, без да влага почти нищо. И ако може това да е веднага!
Заблуда е това бързане и очакване.
Създава леност – мисловна и физичека. Създава празнота, липса на смисъл. Фрустрация, апатия, депресия. Създали сме си рутина на леност и безмислие, в търсене на бързото и лесното.

🌱 А сладостта на живота тече бавно, като соковете в корените и стъблата на младо растение. Слънцето бавно и сладко нараства. Всяка тревичка и цвете бавно налива стъбло и се надига, за да се разгърне. Няма как да пропусне етап. Няма как да спре.

И ако нещо не върви както трябва в живота ни, ако се усетим, че сме се подхлъзнали по тази леност на навика, докато бързаме да настигнем живота, може би трябва да променим нещо.
Да започнем да правим нещо различно и да продължим да го правим с постоянство и усърдие, докато се наслаждаваме на ритъма с който то се разгръща в живота ни. Започваме да се вглеждаме в себе си, да се запознаваме със себе си, да ценим и обичаме себе си.
Бавно. С уважение към ритъма, който ни е нужен за да се отърсим от всичко в което сме се превърнали, за да можем да стигнем до онази версия на себе си, която животът е предопределил да бъдем.

❤ Точно затова днес ти предлагам да намериш поне едно нещо, което да започнеш да правиш различно. Мини по различен път, отговори по различен начин на обичайното дразнение, погледни към себе си за разноообразие когато реагираш по „интересен“ начин и се запитай – „Защо? Как ме кара да се чувствам дълбоко в себе си тази ситуация? Кое ме кара да реагирам така?“

Опитвай нови неща, прави различни неща. Прочети нещо, вложи го в действие, вгледай се в себе си, дай си време, търпение и постоянство, за да тръгнеш по нов път. И дай време на нещата да се задвижат.

Участвай активно в живота! Живей го, вместо да чакаш той да те живее.

Не чакай „нещата да се случват“, започни да избираш ТИ да си двигателя, за да се случат.

Животът не е състезание. Но е твой. И можеш да го изживееш пълнокръвно, когато започнеш да го създаваш отвътре-навън.

С любов,

Марти Иванова ✨

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

 
0
    0
    Количка
    Количката е празнаВърни се в магазина