Смисълът на живота
Аз – много. И продължавам. Всеки път получавайки ново парченце от отговора. Защото смисълът не е в това да се родиш, да израстнеш според нечии канони и представи, да си втълпиш стотици чужди вярвания, които да те ограничат в и без това ограниченото физическо тяло.
Смисълът е 42, навярно 
И освен това – да играеш, да пробваш различни неща, да добиваш опитности. Смисълът е да обичаш. Да слезнеш от невероятно необятните и неназоваеми висини, в които сме всичко и сме в необяснима и неописуема любов, в единна ефирност. И да преживееш любовта във всички долни нива, във всичките ѝ аспекти.
С всичките несигурности, неуверености, болки и наранявания. Със загубите, разделите, разкъсващата мъка и липса на любов. С вината, страховете, отдалечеността помежду ни и в себе си. С екстаза и намирането ни, с копнежа към онова неназоваемото и с малките победи, когато се намираме помежду си и парченцата от себе си. Когато преодоляваме капаните и предизвикателствата, които сами сме заложили по пътя си.
И с всяко преодоляване, и с всяко преборено предизвикателство, светлината ни нараства и светлинният ни потенциал се разширява все повече и повече. За да ни позволи да качим ново ниво в съществуването ни и да открием нови възможности за продължаване на играта. И нови възможности да се обичаме, по нов начин.
И така, големите преодолени препятствия ни разширяват и тласкат към еволюция. И също така – голямата любов, която изживяваме също ни разширява и тласка към еволюция. Любовта към себе си, към другиго, към цялата Вселена.
Играеш, преживяваш и трупаш опитности, обичаш. Разширяваш се. Стигаш до края, до предела на светлинното ти разгръщане, стопяваш се в любов, която е толкова екстазна и всепоглъщаша, че всичко спира. И ти спираш.
