Ако не се развиваш, деградираш

Там в плитчините става познато и навикът превзема кораба като увивни паразитни растения. Усещат се разни дискомфорти и невъзможности, но човек свиква с тях и за удобство, започва да им търси оправдания и извинения. „Заради нещо отвън е – водите, ветровете, хората“.

Може да направи някакви вяли опити да задвижи машината с поривисти краткотрайни напъни напред, но без да има техническите и стратегическите умения, мощност и гориво за това. И така започва да затъва и да се окопава все повече и повече.

А в същото време човекът може да чете книги. Да ходи на мотивационни семинари, където да се омеша с други хора. Да послуша вдъхновяващи цитати. Да си внушава положителни утвърждения. Да подскача за малко адреналин. Да извади някой и друг цитат извън контекста, за да си намери поредното оправдание, че нещо не се получава добре – то пак е заради другите. И така може да е съвсем искрено убеден, че прави нещо за да се развива. Обаче защо нещата не се получават, няма успехи, няма резултати, няма радост?

Защото за да тръгне напред корабът, първо трябва да се върне малко назад. Защото един куп деструктивни модели на мислене и поведение спират всеки прогрес.

– Защото не можеш да изградиш стабилна връзка, когато ти самият си заседнал в инфантилното емоционално неразвито дете. Не можеш да даваш пълноценно, когато в теб зее пропаст и болезнена нужда „Аз, аз, аз, за мен няма, аз не съм получил, нуждая се да получа“. Така не присъстваш адекватно в отношенията, нямаш ресурс изобщо да видиш другите, камо ли да влезеш пълнокръвно в ролята си в тези отношения, да си в пълноценен обмен с другите.

– Защото не можеш да имаш добри финансови резултати, успешен бизнес и кариерно развитие, когато mindset-a ти е забил в мизерия, нямане, събиране на вещи, които „някога ще потрябват“, неспособност да даваш. Не даваш, защото дълбоко в теб стои „нямам“. Въртиш се в порочния кръг на „нямам, лишен съм, неспособен съм, стискам се“. И докато си в това място, в тази енергия, няма никакво значение какви търговски подходи ще пробваш, защото те отново ще те завличат в неуспехите и нямането. Можеш да четеш колкото искаш книги в стил „Как да станем милионери“ и това няма да те доведе до никъде, ако не преобърнеш изосновно, издълбоко, нагласите в себе си.

Може да се самозалъгваш „Ама аз работя по себе си“. Как точно работиш? Как точно, наистина – как? От време на време си мислиш някакви неща, четеш книги и вдъхновяващи цитати, говориш с приятели, ходиш да слушаш историите на успешните и да подскачаш за мотивация?

Ако е това, имам новина – нищо от това няма да доведе до съществена промяна. Само ще остави илюзията „правя нещо“, последвана от горчивината „защо не ми се получава“. Не, че е лошо да четеш книги и да споделяш с приятели. Чудесно е. Подкрепя, допълва, (евентуално) ти дава странична гледна точка. Но все така си стоиш заседнал в плитчините.

За да промениш нещо в себе си, е нужно да осиновиш себе си. Да осиновиш онова малко дете в себе си, което е заседнало в болката, в нямането, в лишението и липсата, в отхвърлянето, в невъзможността да се справи. Трябва да оголиш защитите и илюзиите, с които си се обвил и да видиш сенките си искрено. Не става с мислене. Става с дълбинен терапевтичен процес. Практика след практика. Стъпка по стъпка – болезнена и после освобождаваща. Ако си обучен в дълбинни терапевтични методи – донякъде можеш и сам. Вглеждаш се в себе си, в своите 50% от общуването, в реакциите, мислите, поведението си. Без да се самозалъгваш. Намираш модели, влизаш в травми, преработваш миналото. Колкото можеш сам!

Докато стигнеш някое от белите си петна, където трябва, просто трябва да работиш с друг. Терапевт, ментор, водач – човек, който ще те преведе през болезнените дълбини. Емоционалните травми, натъпкани дълбоко в подсъзнанието ни, не изчезват. Те просто натежават с времето и ни помагат да се окопаем още по-дълбоко в плитчините. Ако ги оставиш да си стоят там в миналото, надявайки се, че ще се изпарят по вълшебен начин, а ти ще се надъхваш, надявайки се, че така ще извадиш кораба си от плитчините, просто спираш. Деградираш. Потъваш.

Неизбежно е. Освен ако не се задвижиш. Първо назад, за да се освободиш от всичко в което си затънал, и после ще можеш с нови умения и чисто гориво да тръгнеш напред.